В няколко седмици, тайно и полека, Министерство на културата роди Проект на Закон за колективното управление на авторското право и сродните му права.
Промените в българското законодателство са наложителни, с оглед въвеждането на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.
За съжаление, ангажиментът на правителството за открито управление отстъпи пред частни договорки, като проектът бе направен с "експертната помощ" на т.нар. "организации за колективно управление на права" (ОКУП) и без участието на останалите – не по-малко заинтересовани страни, каквито са ползвателите на права, въпреки изричното им настояване пред зам.-министъра на културата - Боил Банов.
Резултатът от усърдната конспирация е очевиден – утвърждаване на монопола на ОКУП, въпреки създаденото от Директивата поле за индивидуално управление на правата.
"Какво пък толкова?", ще кажете... "Проектите подлежат на обществено обсъждане!"
Вярно! В случая с Министерство на културата, обаче, текстът на проекта за обществено обсъждане е публикуван в подстраница на сайта на ведомството, заедно с още 200 други документа, част от които – от 2010 г., което създава основателното усещане за умишлено укриване на предложението от заинтересованите лица, въпреки няколкото формални и неясни писма на Министерството към организации в сектора.
Важно е да се отбележи, че в началото на лятото Министерство на културата изпрати за съгласуване проект за изменение на действащия Закон за авторското право и сродните му права, в който правилата на новата директива бяха въведени с помощта на всепризнатия експерт по авторско право в България – д-р Георги Саракинов. Този проект, обаче, потъна в Министерството, за да се появи чисто нов проект на закон, за който думата имат ОКУП.
Неведнъж на професионани форуми и в дебати, включително в Комисията за културата и медиите в Народно събрание, съм обръщал внимание на опасностите от фаворизирането на определени категории права или на правоносителите в отношенията им с ползвателите. Това нарушава принципа на справедливостта, изкривява пазарните взаимоотношения при създаването и търговията с права и в крайна сметка – "клати лодката" на културните индустрии.
Добре разбирам очакванията и натиска върху ръководството на Министерство на културата от страна на дейците на културата и правоносителите да се изпълнят в максимум целите на съответните гилдии или на ОКУП. Считам, обаче, че неспособността на съответните ръководни кадри да излязат от черупката си на творци и да поемат отговорностите на управлението, ги прави непригодни да изпълняват такива длъжности.
За да съм справедлив към организациите за колективно управление на права ще подчертая, че въвеждането на правата по новата Директива създава практически неясноти и вероятно рискове пред функционирането на колективното управление, но пренебрегнатият ангажимент за откритост на администрацията считам за по-опасен, доколкото се препятстват възможностите за равно участие на заинтересованите страни, с обещанието за диалог в процеса на обществено обсъждане.
Нека никой не се съмнява, че организациите за колективно управление на права ползват експертизата на най-добрите юристи по авторско право в страната, както и съществена помощ по линия на международните организации на правоносителите. Това, съчетано с "добрия прием" в Министерство на културата, описва напълно дебалансирана и съответно неблагоприятна среда за правенето на бизнес.
Оценката на равнището и справедливостта на регулациите, е един от измерителите на бизнес-климата. В тази връзка, зависимата и непрозрачна администрация на проекта в министерството предизвиква пълно недоумение и абсолютна неудовлетвореност, за която г-н Банов носи сериозна вина.
Считам за порочно търсенето на "служебна победа" в отношения, които би следвало да се регулират от пазарния интерес. Ако правилата в авторско-правната индустрия са справедливи, те могат да бъдат работещи и дългосрочни. "Пристрастната" регулация, заместваща пазарния механизъм и равното участие, не са победа на демокрацията и още по-малко на "пазарната икономика"!
---
* Авторът е бивш изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО
