10 години след убийството на Георги Илиев, шеф на страховитата групировка ВИС-2, разстрелян на 25 август 2005 г., става ясно, че битката за праха му е била повече от жестока. Както е известно, тялото му е кремирано по настояване на вдовицата Мая. За останките му обаче се е водила истинска битка, пише „Уикенд".
Мая Илиева се притеснява, че един ден може да се появи незнайна хубавица, която да претендира, че има рожба от съпруга й и така да сложи ръка върху част от наследството му. Няма труп, няма начин да бъде иззето ДНК, разсъждава жената в черно, подучена от верни адвокати. Мая Илиева определено не желае да дели с когото и да било и ревниво пази всеки цент от инвестициите на законния си съпруг. Друг е въпросът, че пропуска да направи некролози на годишнините му...

Сестрата на Жоро Илиев Мариана и майка му Венка държат тялото да не се изгаря, а да бъде погребано в Кюстендил, за да им е под ръка гробът, на кой ли иска мнението им. Двете са потънали в скръб, което им пречи да се борят до край за желанията си.

Вдовица и роднини се изправят на нож. Така се стига до странната ситуация, при която семейство Илиеви прибира от траурната агенция четири кутии. Едната е положена във вечния дом на Жоро Илиев в Централните софийски гробища, втората е оставена в гробищния парк в Кюстендил – до паметника на брат му Васил Илиев. Третата кутия с праха на Главния е разпиляна над морето край Слънчев бряг – ако се вярва на мълвата, церемонията по изсипването й била извършена лично от Мая.

Четвъртата кутия останала за сестра му Мариана. Предполага се, че е занесена в семейната вила край Кюстендил. Именно там се събирали част от борчетата, верни до последната минута на висаджията.

Тази година те също се канели да почетат паметта му със скромно парти в Осоговския балкан, на което за Бог да прости щели да бъдат раздавани от любимите му питиета и мезета. На помена поканили майката на братя Илиеви – леля Венка, която скромно отказала.

Единствената й радост в момента била да се забавлява с внука си Георги. Мислела, че той е прероденият й син Георги, защото физическата прилика между двамата била невероятна. Хлапето също като вуйчо си от малко проявявало интерес към спорта. За разлика от Жоро Илиев, наблягало на футбола, а любимият му български състезател бил Димитър Бербатов.

Децата на Мая Илиева – Кристина и Андреа, не гостували на баба си в кюстендил. Те предпочитали да ходят там, където ги пращала известната им майка, разбира се, винаги били добре обгрижвани от няколко гувернантки и мъже с яки бицепси.

Мая Илиева се била обградила със свой приятелски кръг и не се интересувала от семейството на покойния си съпруг. Цветя носела на мемориалната плоча в Централните софийски гробища, а когато не намирала време, пращала шофьор.

Сестрата на Жоро Мариана и мама Венка ходели в гробищния парк в Кюстендил.

Вечните домове на борческите лидери денонощно се охраняват от платена охрана, предимно пенсионери, доволни, че имат шанс да препечелят по някой лев към пенсията си. В студ и пек възрастните мъже се навират в дървена „гъба", в каквато по времето на социализма се продаваха уличните вестници и списания. Там разполагат с минителевизор и транзистор, който да разнообразява дългото им ежедневие.

До платена охрана се стигна, след като крадци на няколко пъти се опитаха да осквернят гробовете на Васил и Георги Илиеви. Говореше се, че Васил е изпратен в отвъдното с всичките си златни накити и любими предмети. В резултат на непрестанните слухове кюстендилските цигани разровиха пръстта многократно. Изкъртени бяха и златните букви, с които бе изписано името на Васил Илиев, годината на раждането и на смъртта му.

Наложи се семейството да реставрира паметника и да замени остатъците от златните букви. /БЛИЦ