Всеки пети българин между 15 г. и 24 г. нито учи, нито работи, показва проучване на УНИЦЕФ. 167 670 души или 22% от всички младежи у нас лентяйстват, с което България се нарежда на първо място по този показател в ЕС. Над 40 на сто от родните мързеливци си стоят вкъщи повече от година, пише "Монитор". „Почти половината от тези младежи са икономически неактивни, което означава, че дори не търсят работа", обясни Наталия Георгиева от УНИЦЕФ. Проучването показва, че 18 на сто от лентяите не търсят реализация на труда, защото искат да си почиват след завършване на училище. Според социалния министър Ивайло Калфин основният проблем на младите българи е липсата на мотивация. „Докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа", заяви Калфин. Изследването на УНИЦЕФ показва, че близо 70 на сто от младежите, които не правят нищо, никога не са работили. „Те не знаят къде да търсят работа, как да попълнят документи или как да се държат на интервю", твърди Георгиева. Оказва се, че най-много лентяи има сред младежите с ниско образование. Почти половината са спрели да посещават учебни занятия преди за получат диплома за средно, като 25% са напуснали училище, преди да завършат 8-и клас.
Всеки пети българин между 15 г. и 24 г. нито учи, нито работи, показва проучване на УНИЦЕФ. 167 670 души или 22% от всички младежи у нас лентяйстват, с което България се нарежда на първо място по този показател в ЕС. Над 40 на сто от родните мързеливци си стоят вкъщи повече от година.
„Почти половината от тези младежи са икономически неактивни, което означава, че дори не търсят работа", обясни Наталия Георгиева от УНИЦЕФ. Проучването показва, че 18 на сто от лентяите не търсят реализация на труда, защото искат да си почиват след завършване на училище.
Според социалния министър Ивайло Калфин основният проблем на младите българи е липсата на мотивация. „Докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа", заяви Калфин.
Изследването на УНИЦЕФ показва, че близо 70 на сто от младежите, които не правят нищо, никога не са работили. „Те не знаят къде да търсят работа, как да попълнят документи или как да се държат на интервю", твърди Георгиева. Оказва се, че най-много лентяи има сред младежите с ниско образование. Почти половината са спрели да посещават учебни занятия преди за получат диплома за средно, като 25% са напуснали училище, преди да завършат 8-и клас
Пет на сто от младежите, които си стоят вкъщи, са висшисти. "Те остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането", коментира още Наталия Георгиева от УНИЦЕФ. Данните показват, че не образованието, а опитът на младежите е важен при намиране на работа. Според проучването младежите без средно образование и опит търсят реализация на трудовия пазар 4 г.
Тези, които нямат диплома, но имат опит успяват да намерят препитание средно за 3,6 г. Половината от неучещите и неработещите младежи са от малцинствата, а останалите - от български произход. „В риск да попаднат в тази ситуация са момичетата от ромски произход, децата, които живеят само с един от родителите си и тези, чието семейство работи в чужбина", обясниха от УНИЦЕФ. Данните показват още, че за половината от мързеливите български младежи стоенето вкъщи е семейна традиция. Родителите на около 80 000 от тези младежи също са безработни.
