Пламен Николов е парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов през 1995-а година, но напуска поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години работи в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест запознат е с много строго секретни разговори на най-високо ниво, за които отказва да говори и до ден - днешен. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Защитен свидетел по делото “Октопод”.
- Пламене, бил си приятел с тв журналистката Елена Йончева, след това отношенията ви са се развалили. Какво се случи? 
- Познавам я още по времето, когато беше омъжена за Дочо Михайлов. През 2000-та година ние с Илия Божинов заведохме Елена в Азербайджан, където участвахме в организирането на парламентарни избори. Тя трябваше да направи документален филм. С нея се разбрахме тя да си направи разчетите и план сметката. Но тя нещо не можа да се справи. Накрая ние с Илия Божинов я написахме, изсмукахме си от пръстите и написахме една план сметка, от която ставаше ясно, че тя ще си тръгне с едни 30 000 долара чисти! 
И така, дойде Елена в Баку и там 

влезе в много неподходящи, интимни отношения с разни местни хора 

с цел да получи още пари! Искаше да научи колко е цялата план сметка за всичко и колко още тя може да получи! В крайна сметка тя получи допълнително пари през главата ни с Илия Божинов, нас ни орезили пред местните хора, за това, че сме довели с нас подобна жена. Направи си филма, не знам дали е излъчен изобщо, той си е нейна собственост. През цялото време имаше всякакви фасони: 

“След 2 часа ми трябва хеликоптер да отида на еди- коя си нефтена платформа в Каспийско море и да снимам там!”… Обаче в план сметката не е предвидено да има хеликоптер, с който да се ходи на еди- коя си нефтена платформа и да се снима там! Казах пред азербайджанците, че оттук-нататък всякакви нейни искания могат да бъдат удовлетворявани само с мое съгласие. Възникна разправия, при която Елена ми изля на главата една кана с 2-3 литра с прясно изцеден сок от нар! 

Особено след като стана тази разправия, тя имаше голям страх, че може да лъсне една друга нейна история, от едно пътуване до Калифорния, когато жена, на която тя е гостувала там, я е изпъдила от къщата си, защото като се прибрала от работа, я заварила в спалнята с мъжа си!

На много места съм пращал Елена. Тя е пътувала и с пари на “Мултигруп”. Дори, когато беше при Гарелов в “Екип 4”, или “Спайс гърлс”, както му викаха, пътуването й до Прищина осигурих аз. Случи се доста ненадейно. Аз и жена ми бяхме поканили на вечеря нея и Сергей в един ресторант на гърба на кино “Петър Берон”. Държеше го наш приятел, Любо Добрев. На мен ми се обажда от Белград Деян Павлов Крецул - моят научен ръководител, заради когото ми се развалиха отношенията с Любчо Гоцев. Той завъртя интриги и го изпъди от България през 1992 г. по много грозен начин и той се върна в Сърбия, където не му беше отменена смъртната присъда. Та звъни ми той и казва: “Знаеш ли утре какво ще стане в Прищина? Там ще кацнат руските самолети, ще се обърнат нещата в Косово! Трябва бързо да ми изпратиш някой журналист да снима!”. Отговорих: “Ще ти изпратя Елена Йончева, ти я познаваш!”. “Кога ще се свържеш с нея?”. “Тя е до мен, на масата! Давам й телефона да й обясниш кой ще я чака на границата!”. От масата в ресторанта тя тръгна, за да бъде сутринта рано на границата и да пристигне преди кацането на руснаците!

Елена там направи също една голяма магария, заради която я изпъдиха от БНТ

Това е случай, в който ти каца птичето на рамото от професионална гледна точка! Тя се оказва там единствена с оператор и с камера в момента, в който кацат самолетите с руснаците и правят парада на летището, което излезе в международния видеообмен! Това е снимано с нейната камера! Елена на място за някакви си жалки 5000 долара дава да й препишат видеоматериала директно от камерата, продава го! И той тръгва в международния видеообмен като материал на други агенции. Вместо веднага да го върне в БНТ! БНТ да го продава, за нея винаги ще има! Защото БНТ е марката, за която тя работи! С нея имахме разправия и тя си призна, че е било така.

- Ти си работил дълги години в Института за съвременни социални теории. Доколкото знам, тогава се запознаваш с Георги Първанов, чийто отявлен критик си… 
- През 80-те години работех в Института за съвременни социални теории, който беше на двойно подчинение – на Президиума на БАН и на Секретариата на ЦК на БКП. Ние бяхме под наем в АОНСУ и ползвахме два етажа, другите етажа се държаха от Института по история на БКП. Отсреща беше Институтът по социално управление. По тази причина още от онези години се познавам с Гоце /Георги Първанов – б. а./. Ние бяхме в една и съща партийна конференция на БКП в Кирковски район. Дори за конгреса на БКП след палежа на партийния дом партийната конференция мен ме избра с един глас повече и той хартиса. След 1-2 дена ми се явиха едни тъжни другари и казаха: “Ние сме от Кирковски районен комитет, вие ще се съгласите ли, другарю Николов, ако и другарят Първанов дойде като делегат на конгреса, независимо, че не е избран?”. Явно бяха милиционери, защото аз познавах всички хора там, а тези двамата бяха непознати. Обясних, че не се интересувам от това кой определя делегатската норма и няма да се занимавам.

Още по това време ние с Първанов взаимно не се харесвахме. Аз не го харесвах, защото той беше много недискретен по отношение на контактите си с жените. 

Жените го харесваха много 

мен също ме харесваха – и аз бях млад, и аз бях хубав. Но аз си държах езика зад зъбите и не разказвах наляво и надясно за връзките си! /смях/ 

А той седеше с колегите на пушкома и на висок глас, със смях – ха-ха-ха, хи-хи-хи, си разказваше приключенията! Винаги съм минавал покрай тази групичка, която си говореше на тази тема без да спра, защото ми е било крайно неприятно този тип мъжко общуване – да обсъждаш жените, с които си имал интимни отношения! Гнусна работа!

Освен това в спортната зала имаше едно кафе, лятно време витрината се напичаше страшно много от слънцето и момичетата, които работеха там, ходеха по едни манти, а отдолу, естествено, само по бельо, защото беше неописуема жега. Всички мъже се съобразяваха, единственият, който си позволяваше да им наднича под мантите, като се наведат, беше той! Никой друг не беше такъв помияр, с извинение.

- Работиш като преводач още от студент. Казвал си ми, че си изкарвал луди пари...
- Работех като преводач по време на цялото си следване. Като преводач бях много харесван, особено като консекутивен преводач на филми. В Дома на киното, в Полския културно-информационен център, на много места. Единственото място, където не изнудвах за пари, беше кино “Дружба” /Филмотечното кино – б. а./ Там работех по нормалната тарифа, която беше 3 лв. на част или 10 минути. Обикновено един игрален филм се състоеше от между 9 и 12 части. Нормално беше за един филм да вземеш между 30-36 лв. 

Навсякъде другаде, понеже ме харесваха и търсеха като преводач, бях невероятно безскрупулен и казвах: “Ще дойда за тази прожекция, но ще ми пишете 3 прожекции! Или 4, или 5!”… Особено, когато ме канеха извън София. Като ми пишеха 5 прожекции, за един филм взимах 180 лв.! Позволявах си тази наглост, защото в крайна сметка аз бях на пазара и той ме харесваше! Имаше по-добри преводачи от мен, но те харесваха и искаха мен. Бях на 20 и няколко години и се правех на примадона, можех да си го позволя! Под 1000 лв. на месец не съм падал, това бяха тогава доста пари. А в хубавите месеци стигах и 2 бона...

- “Хубавите месеци” преводите по партийните върхове през лятото ли бяха?
- Да, можеше да направиш “пачка” лятото, когато придружаваш гости на морето. Имаше си тарифа – за член на Политбюро – 24 лв. на ден, за секретар на ЦК – 18. Аз изкарвах като придружител по 2-3 месеца лятото. Ако ти се падне да придружаваш достатъчно високопоставени хора, в моя случай - поляци, парите са доста. Зависи и как ще ти го осчетоводят. Ако в групата имаш един член на Политбюро, двама кандидат-членове, един секретар, ако те ти го осчетоводят само за члена на Политбюро по 24 лв. на ден е едно, ако в счетоводството са благосклонни и ти сложат за члена на Политбюро – 24 лв. на ден, за двамата кандидат- членове по 18 лв. на всеки, за секретаря – по 18 лв. – е съвсем друго! Зависи какъв счетоводител ще уцелиш. Зависи имаш ли си приказката с него, дали той не е от вражеската агитка, ако е от вражеската, праска ти по 18 лв. на ден и толкова! Зависи и как в момента върви изпълнението на разходната част на този бюджет. Защото това се плащаше от партийния бюджет в ЦК на БКП. 

Тези ангажименти в повечето случаи минаваха през ЦК, а не през Единен държавен протокол. Примерно, хубава година за мен беше 1982-ра, точно преди да започна в Института за съвременни социални теории. Тогава придружавах на морето едновременно Роман Малиновски, който беше фактическият премиер на Полша от тяхната Селска партия със семейството му, Юзеф Чирек - вторият човек след Войчех Ярузелски със семейството му, Йероним Кубяк, член на Политбюро и секретар на ЦК на ПОРП по културата със семейството му, а и още неколцина човека по-ниско в партийната йерархия. Група от 20-тина човека. Ти непрекъснато си около тях. Кой заболял, кой днес не иска да ходи на плаж, а в Несебър, и какво ли не! Ти си преводач и придружител! С тях си от ранна сутрин, до късна вечер. Нещо като днешните аниматори. 

Имал съм скандални изпълнения! 

С Юзеф Чирек и с Роман Малиновски сме ходили до Несебър на “стоп” и с кометата, защото ген. Кашев ми отказа кола, въпреки че бях заявил “чайката” 3-4 дни преди това за двете семейства. Но тогава ми бяха начислили абсолютно всичко. Като се върнах в София, една другарка от счетоводството ми изсипа 3 хиляди и кусур лева!

- Как е възможно шефът на УБО да ти откаже кола за такива високопоставени гости?!
- Аз отказвах да давам сведения за гостите, а той за наказание ми отказваше кола! Отказвах да давам сведения дори под формата на доклад до Единен държавен протокол! Аз съм ангажиран от ЦК на БКП, оттам не смеят да ми поискат такъв отчет, а всички останали ги отсвирвам! По тази причина Кашев редовно се заяждаше с мен за външния ми вид, че съм с брада, че съм по дънки...

Юзеф Чирек вече беше ходил на среща тет а тет с Брежнев в Ялта. Бях научил много неща за тази среща, но не можех да го разказвам на разни офицери от ДС. Само напомням, че 1982-ра лятото е само горе-долу половин година след 13 декември 1981 г., когато Войчех Ярузелски въведе военното положение в Полша без нито един съветски танк да излезе от казармите! Това беше първият истински „пробив в стената”, пропука се „желязната завеса”! Затова срещата на Чирек с Брежнев беше изключително важна. Зорът им беше първо аз да получа инструктаж от ДС-офицерчетата какви въпроси да задам на Юзеф Чирек. Показах им вратата. Ако бях задал тези тъпи въпроси, които искаха те, никога нямаше да имам този контакт с тези хора! И до ден- днешен това, което съм научил за тази среща, не съм го разказвал на никой друг, освен на Тодор Живков! И смятам, че и следващите 20 години няма да го направя, но това е друга тема... 

Имаше скандал между Кубяк и Роман Малиновски – на плажа и естествено – на полски. Половин час скандал, който приключи с мятане на хавлии! Душата ми извадиха: “Ама, те за какво се скараха?! Ти се длъжен да напишеш!”. Казах им, с извинение: “Е..те си майката, не съм длъжен да напиша и аз ще преценя какво съм длъжен да напиша!”. “Ама, за какво се скараха?!”. Викам: “Не разбрах добре!” /смях/ Момченцето на Кубяк дойде при Роман Малиновски и му каза: “Ти, очилата усойнице...”. И от следващите думи ставаше ясно какво се е коментирало в семейството им за него. Кубяк имаше политически амбиции, които далеч надхвърляха пост му. Лъсна за какво се е говорило и стана грозна разправия на плажа, махленска! Отказах това да го съобщя на милиционерите от ДС. Но поляците разбраха какво става, защото два дена аз не можех да отида навреме на закуска, те ме спираха сутринта, водеха ме в една стая. Казвах: “Гостите ме чакат!”, а те: “Не ни интересува!”. Гостите обаче разбраха не само защо ме привикват, но и че нищо не съм казал...

- А след като отиваш на работа в Института за съвременни социални теории, не можеш да отделяш толкова време за работа като преводач и големите доходи секват. Какво предприе, за да поддържаш стандарта си?
- Казах на моя приятел Илия Божинов: “Божинка, дай да видим какво да правим, трябва да се изкарват пари!”. Той беше по това време директор на едно малко предприятие, което се занимаваше с компютри и софтуер. С него започнахме да си сътрудничим още през 1986-1987 г. През 1990 г. той имаше една малка фирма, “Микроком”. И ние се захванахме с внос на компютри. Внасяхме компютри от Сингапур. Направихме лошо впечатление, защото си връщахме кредитите. 

Оказа се, че е извън бон тона да вземеш кредит и да го върнеш!

С Илия ни трябваха оборотни пари за по-голяма поръчка. Баща му Тодор Божинов беше освободен от всякакви постове, дори го бяха подложили на преследване във Висшия съвет на партията. Вече Андрей Карлович /Луканов – б. а./ го беше подгонил! Но Тодор Божинов ни заведе в “Минералбанк” и каза, че на него му трябва кредит. И, естествено, веднага му беше отпуснат и парите бяха наредени по сметката в чужбина, за да платим компютрите. Илия беше успял да се сближи със Слави Пътов - шеф на т. нар. Петричка банка. 

Доставихме им компютри, направихме сделката и решихме да върнем парите. Тогава установихме, че никой не ще да ни вземе парите! Обадихме се на Тодор Божинов и го помолихме да ни помогне - този път да… върнем парите! Той беше доста развеселен от тази работа. Отидохме с него и с Илия в банката и в крайна сметка върнахме парите! 

След 2-3 дена при нас се появиха някакви хора, които не беше ясно откъде знаят, че сме взимали кредит, че сме го върнали и ни казаха: “Абе, вие луди ли сте? Сега се взимат кредити, не се връщат! Взимат се кредити, обръщат се в долари и седиш и чакаш!”. Но ние си бяхме направили добра сделка и искахме да си върнем парите...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА