Опитите за покушения над Тодор Живков биват запечатани на лентите от онова време, но никой не посмява да публикува кадрите. Цензурата на ЦК на БКП, както и страхът от репресивните органи не позволяват истината да излезе наяве, пише "168 часа". Най-известният случай, когато е било посегнато над личността на Живков, е т.нар. врачански атентат. Кадрите от събитието се появиха десет години по-късно. Тогава излезе наяве също, че в случая изобщо не става дума за нападение. Въпреки това кадър, на който генсекът е на земята, било напълно недопустимо да се появи в соцмедиите. При един случай жена изразява агресията си срещу партийния вожд. Вече се е превърнал почти в легенда инцидентът в Русе. След него нападателката на Живков получава прозвището Мара Тухлата. При едно от посещенията на Живков в града той се сблъсква с гнева на жена, наричана от съгражданите си Мара Петолевката. Тя била известна още преди инцидента с Тато, при това отново с недобра слава - като проститутка. Като видяла Живков, Мара го замерила с тухла. Смята се, че оттогава той не искал и да чуе за Русе. Снимки от този инцидент, както и от другите два така и не се появяват в пресата през тоталитаризма. Цветан Килограмски е най-известният нападател на Живков. Години по-късно се установява, че в случая изобщо не става дума за истински опит за покушение, а за невинен жест на тогава 20-годишния мъж към държавния глава. На 1 юни 1980 г. Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция и цивилна охрана. Цветан Килограмски, който работи в геоложкия институт в града, се разхожда близо до площада. За своя изненада неочаквано вижда как Живков излиза от колата. Смята, че е настъпил звездният му миг и ще може лично да сподели проблемите си с първия човек в страната. За да не пропусне редкия си шанс, Цветан се затичва бързо към него, посяга и успява да го хване за ръката. Вместо любезен поздрав и разговор за Килограмски настъпва умопомрачителен обрат. Несигурният в народната любов комунистически диктатор си мисли, че става дума за покушение, и изпада в паника. От страх се свлича на земята и само успява да промълви умолително: "Какво съм ти направил?" Всичко става за секунди. Охраната скача, настъпва суматоха. Нападателят е затиснат от няколко души от УБО (Управление за безопасност и охрана) и бързо е отведен и натикан в една кола. Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били в близост на площада. Дори онези, които са надалеч, виждат суматохата и отвеждането на нападателя. Въпреки че в медиите не се появява нито дума, мълвата тръгва. "Тодор Живков е нападнат! Най-после някой се осмелил. Скочил му е с нож. Не само при покушение, но и в редица други безобидни случаи снимки на Живков изчезват или биват подправяни.
