Църковно имане беше открито при разкопки край добричкото село Дебрене. Археолозите се натъкнали на делвата с ранновизантийските монети преди седмица. Директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов собственоръчно раздели двете половини на пукналата се от дългия престой в земята керамична амфора и изсипа нейното съдържание. Колегите му пък преброиха 1202 монети.
"Съкровището съдържа монети с най-малкия номинал, като на едната им страна има императорски лик. Най-вероятно е принадлежало на църковно лице", каза Боян Тотев, научен ръководител на екипа от специалисти. Предполага се, че това е била църковната лепта, събирана от миряните. "Явно е било укрито по време на нашествие, унищожило и самата крепост, най-вероятно от авари и славяни в края на VI век", заяви Тотев. Учените са категорични, че подобен вид археологически находки на територията на страната ни са изключителна рядкост - да откриеш късноантичен съд с толкова много старинни монети в него, пише "Стандарт".
Крепостта има няколко хоризонта - късноримски (IV-V в.), ранновизантийски (VI в.) и старобългарски (X в.). За първи път проучвания на терена са правени през 1989-1990 г., като сегашната работа на учените е второто проучване на района. "Крепостта е била унищожавана три пъти - от хунските нашествия, от нашествията на авари и славяни и при българо-византийските войни в края на X век. Тя представлява голям култов комплекс, от който е проучена базилика с прилежащите й помещения. Тя е много голяма в сравнение с територията на крепостта и най-вероятно самата крепост е възникнала около нея и е имала за цел да я охранява. Базиликата е еднокорабна, възниква в късно римско време и просъществува до края на VI век.
Костадинов показа и дарение, което музеят е получил от човек, пожелал да се запази анонимността му - три меча. "Те са римски, наречени "спата", дълги кавалерийски. Средният е изключително добре запазен за годините си, острието може да боде дори и в момента", показа Костадинов. Мечовете са намерени по време на оран в нива недалеч от местността Слама канара.
