Карта с планираното разчленяване на Германия на Северна и Южна държава, а така също и Международна зона. Областите в сив цвят отиват под контрол на Франция, Полша и СССР.
На 24 септември 1944 г. по време на втората конференция в Квебек Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт обсъждат програма за следвоенно преобразуване на Германия, предложена от финансовия министър на САЩ Хенри Моргентау. Нейното пълно наименование е „Програма за предотвраяване започването от Германия на 3-та световна война".
„План Моргентау" предвижда разделяне на Германия на Северна и Южна държави, присъединяване на територии към СССР (Кьонигсберг), към Франция (Саар) и към Полша (част от Силезия). Следващите предложени мерки са съсипващи: демилитаризиране, преминаването на важни промишлени райони под международен контрол и ликвидиране на тежката промишленост.
По време на конференцията е подписан меморандум, спорен който Германия трябва да се превърне в преимуществено аграрна страна.
Датайли от „План Моргентау" стават известни на пресата и той е подложен на остра критика в САЩ и във Великобритания.
Информацията на свой ред достига до Нацистка Германия и от нея се възползва пропагандата на Гьобелс, който заявява, че „евреинът Моргентау" иска да превърне Германия в едно огромно картофено поле. А вестник „Фьолкишер Беобахтер" излиза със заглавие „Рузвелт и Чърчил се съгласиха с еврейския убийствен план".
Планът в първначалният му вид е отклонен, обаче в следвоенна Германия американската администрация приема редица мерки по ограничаване на икономическото й развитие (в частност директива JCS 1067).
Администрацията на САЩ след края на войната предприема на територията на Германия следните действия:
• децентрализация на банковата система, създаване на 11 банкови окръга със собствена централна банка и забрана да си взаимодействат;
• дезинтеграция на единната производствена система;
• демонтиране на оборудоването на промишлените предприятия;
• забрана на външната търговия и особено ограничаване на импорта;
• забрана на морски риболов;
• забрано производството на азот за минерални торове, демонтаж и унищожаване на 13 химически завода;
• изсичане на немските гори (не е осуществено поради отслабване на работната сила и протест на съюзническите войски;
• твърда данъчна политика.
В отчетите на много организации се отбелязва, че в резултат на такива действия равнището на живот на немското население рязко се е снижило. Отчетът на Хармс съобщава: „Две трети от населението сериозно не се дохранва, работната сила физически е отслабнала. Половината от нея се намира на границата на силите си."
