Кенгирски затворници копаят и извозват медна руда от открития Джезказгански рудник
На 16 май 1954 г. избухва Кенгирското въстание на политически затворници в 3-то лагерно отделение на Степния лагер в селището Кенгир в централната част на Казахстан.Въстанието
Въстанието продължава 40 дни – чак до 26 юни. То не е най-продължителното и не е най-масовото въстание в съветските лагери, но е едно от най-трагичните събития в следсталинската история на ГУЛАГ.
В Кенгир въстаниците не само стачкуват, вземайки лагера под свой контрол и искайки от администрацията да спазва техните права и да накаже виновните за незаконните разстрели, но и успяват да се възползват от придобитата временно свобода. По време на въстанието в лагера се води нормален културен живот.
Жени са участвали и в други въстания в ГУЛАГ (например в Норилск), но само в Кенгир мъжките и женските зони се сливат в едно цяло, образувайки за 40 дни своеобразна „република". Във въстанието участват около 5200 затворници, от които 43% са жени.
3-то лагерно отделение се състои от 3 лагерни пункта: 1-ви женски и 2-ри и 3-ти мъжки. Всички те са обкръжени от единна огнева зона, а отделните лагерни пунктове са разделени с високи паянтови стени, като между женския и мъжките лагерни пунктове се разполага стопански двор. Причина за въстанието е разстрелът в стопанския двор през нощта срещу 18 май на група затворници, опитващи се да проникнат в женската зона.
Лагерната администрация обещава на затворниците, че виновните за разстрела ще бъдат наказани, няма да бъде преместен в друг лагер никой затворник, а занапред ще бъде разрешено общуване между мъжката и женската зона.
Работата на затворниците по копаене на медна руда по открит способ в Джезказганския рудник е възобновена, но обещанията не са изпълнени и неподчинението прераства във въстание.
Въстаниците искат среща с член на Президиума на ЦК на КПСС. Преговорите със заместник-министъра на вътрешните работи на СССР се затягат и проточват. Накрая в ранното утро на 26 юни лагерът е превзет от войска, усилена с пет танка Т-34.
Предпоставки за въстанието
След смъртта на Сталин през март 1953 г. повечето затворници напразно се надяват, че новите власти в Москва ще облекчат каторжния лагерен живот. Но по-леко не става и недоволството на затворниците накрая прераства в открит метеж.
Администрациите на лагерите реагират различно на настъпилите политически промени в държавата: понякога се либерализира вътрешният режим, в определени граници вече е регламентирано използването на труда; в други лагерни управления обаче се опитват да култивират старите традиции от сталинските времена, даже по пътя на затягане изпълнението на предписанията, идващи в ГУЛАГ от Москва (напр. да не се заключват бараките нощем, отмяна на затворническите номера на дрехите и пр.).
Управлението на „Степния лагер" в Джезказган се отличава с особена жестокост, обичайни са издевателствата над затворниците, побои, убийства, немотивирани разправи. През зимата на 1953/54 г. охраната няколкои пъти самоволно открива огън по затворниците и убива няколко души.
Ниската производителност на труда на затворниците и липсата на здрава дисциплина се отразяват крайно неблагоприятно на строителството и производствената дейност на джезказганските предприятия. За първите 5 месеца на 1954 г. планът по строителство е изпълнен едва на 59%, а по добив на медна руда изоставането е с 408 000 тона.
За усилване темповете на работа на джезказганските предприятия Министерският съвет на СССР с разпореждане №3206 задължава през март-април контингентът на лагера да бъде увеличен с 4000 души. Фактически пристигат само 1400 души, които обаче са „отказници", тоест отказващи да работят криминални затворници, които още повече разлагат дисциплината в лагера. След карантинния период в продължение на две седмици бившите крадци са като на курорт: излизат на работа, пекат се на пролетното слънце и не работят.
За да сдържи въстаническия дух, зараждащ се сред политическите затворници, на 22 април 1954 г. от Новосибирския изправителен трудов лагер и от лагери от Колима в Кенгир са докарани още 494 криминални затворници. Те са настанени в 3-то лагерно отделение, където се намират осъдени за контрареволюционна дейност, тоест предимно националисти. Криминалните трябвало да помогнат на лагерната администрация да се разправи с политическите затворници.
На 15 май часовият Калимулин пуска автоматен ред по затворниците, при което на място са убити 13 души, 33 са ранени и 5 от тях умират от раните си. Документално е доказано, че от 16 до 18 май при възникналите вълнения са пребити 35 затворници, а са пострадали леко само 2 лагерни служители.
Още в първите 2-3 месеца след потушаване на Кенгирското въстание следствието установява, че е нямало необходимост от употреба на оръжието.
Начало на въстанието
На 16 май в целия Степен лагер е обявена заповед на МВР №00305 за разпространение сред затворниците на промени в инструкцията по режима: Отменя се специалният режим и ограниченията за писма и колети; разрешени са свижданията.
Затворниците считат, че идва край на затворническия живот. През нощта срещу 17 май част от тях разбиват паянтовата стена и проникват в женската зона. При опита да бъдат изведени, те оказват съпротива. Започват разходки, надзорният състав напуска женския лагерен пункт.
На 17 май затворниците от мъжките и женския лагерни пунктове излизат на работа. След връщането им четат заповед, че между лагерните пунктове се обявяват огневи зони, тъй като са извършени изнасилвания и грабежи.
През нощта срещу 18 май в 3-то лагерно отделение около 400 души организирано се опитват да проникнат в женската зона, като събарят две каменни стени. Те не реагират на предупрежденията и изстрелите във въздуха, в резултат по тях е употребено оръжие: убити са 13 души, тежко ранени са 32, а леко – 27 затворници.
На 18 май 3200 души отказват да излязат на работа и установяват пълен контрол върху зоната. Те освобождават 252 затворници в следствения изолатор и в наказателната барака, овладяват вещевите и продоволствените складове, работилниците и ковачницата.
От следствения изолатор е освободен бъдещият лидер на „лагерната комисия" бившият подполковник Капитон Кузнецов. Той произнася две речи, в които формулира минималните искания на затворниците към администрацията. При опита да бъдат усмирени, са ранени с камъни двама войници и началникът на политотдела.
Въстанието е в ход, като в него участват затворници от поне 37 националности. Водещи са западноукраински националисти – над 46%. Следват литовците с 13%, чак тогава руснаците с почти 13%, латвийци – 5,2%, белоруси, естонци, поляци, немци, казахи, арменци, евреи, грузинци, татари, чеченци, туркмени, китайци, корейци, японци, гърци, иранци, афганистанци, турци, монголи и прочее. Сред най-екзотичните народности са американката Норма Шикман, унгарецът Ференц Варкони и хирургът-испанец Хулиан Фустер.
На 19 май е избрана „Комисия от затворници" за водене на преговори с пристигналата правителствена комисия и участие в разследването на разстрела на затворниците на 17-18 май. В нея влизат по двама представители от всеки лагерен пункт.
Същия ден от Караганда идва подкрепление от 100 войници. Пристигат и висши началници: зам.-началникът на ГУЛАГ Бочков, представителят на Прокуратурата на СССР Самсонов, министърът на вътрешните работи на Казахската ССР Губин.
На 20 май акцията на неподчинение е продължена. След преговорите с високопоставените лица затворниците обещават още същия следобед да прекратят акцията си, да спазват пълен ред и на следващия ден да излязат на работа.
На 23 май от Степния лагер са изведени 426 криминални с цел успокояване на обстановката. Разрушените стени са напълно възстановени. Вечерта обаче затворниците разбиват отново преградите на проходите между лагерните пунктове, включително и към женската зона.
При дискусиите в „Комисията" украинците и литовците настояват за предявяване на твърди искания по време на преговорите, Капитон Кузнецов държи да се спазват постигнатите договорености.
На 24 май въстанието се възобновява и „Комисията" връща пълномощията си.
На 25 май цялото 3-то лагерно отделение – 4200 души - отказва да излезе на работа. Надзирателите и лагерната администрация напускат зоната.
Затворниците издигат твърде смели искания: изселените техни роднини да бъдат върнати по родните места; разрешаване на затворниците да преминат в порядък на колонизация и да живеят заедно със семействата си; да се разреши свободно общуване с женската зона; затворниците да бъдат пускани сами в града; да се намалят 25-годишните присъди.
Междувременно затворниците започват да изграждат система за самоуправление, съдържаща над 30 организационни субекта: комендант и полицейски участък; затвор; отдел за пропаганда; радиовъзел; нагледна агитация; свещеници; отговорни дежурни; санитарна група; командири и начални-щабове на пунктове за съпротива; командири на корпуси, на бараки, на бригади; ударни отряди от чеченци; работилници за изработване на хладно и огнестрелно оръжие; лаборатория за изготвяне на взривни вещества; химическа лаборатория за добив на водород.
В лагера има около 80 сектанти от Свидетели на Йехова, които отказват да се присъединят към въстанието поради религиозни причини. Те са изтикани в крайна барака до входа на лагера.
На 27 май започват преговори с делегацията от Москва. От името на затворниците председателят на Комисията излага 10 молби, от които основни са:
а) привличане към отговорност виновните за разстрела на 17-18 май;
б) да не се предприемат репресии към членовете на Комитета, да бъдат ликвидирани следственият изолатор и наказателната барака;
в) да бъде намалено наказанието на 25-годишните присъди, да не се репресират семействата на осъдените по член 58;
г) отмяна интернирането на лица, освободени от лагери;
д) трудът на затворниците да се заплаща като на волнонаемните работници;
е) разрешаване свободно общуване на мъжете с жените;
ж) да се ограничи правото на администрацията по въпросите на трудовите дисциплинарни наказания;
з) в следствения изолатор да се въдворяват затворници само със санкция на прокурора.
На 28 май началникът на ГУЛАГ И. Долгих издава заповед за отстраняване на виновните за разстрела, махане ключалките от вратите и решетките от прозорците на жилищните бараки, премахване на следствения изолатор, оборудване на стаи за свиждане и преразглеждане на присъдите..
На 4 юни по време на преговорите е прието и да се постави вратичка между мъжките и женска зони, която да е отворена неделен ден в светлото време.
Затворниците обаче продължават да не излизат на работа. Отношенията на Комисията с представителите от Москва се усложняват.Лагерниците започват да изграждат барикади и да приготвят хладни оръжия.
Смазване на въстанието
На 24 юни в района Степния лагер пристига ешелон с 5 танка Т-34 от вътрешни войски.
В 3:30 часа на 26 юни войска с численост 1600 души навлиза в лагера, предвождана от танковете и 98 войскови кучета. Тъй като за затворниците това е неочаквано, съпротива почти не е оказана. Танковете премазват в тъмното всички, които се оказват на пътя им. Операцията приключва след 1,5 часа.
По официални данни са загинали 37 души, ранени са 61 (от тях умират 9 души). Според затворниците загиналите наброяват 500-700 души.
Арестувани са 36 затворници, а 1000 са изпратени в Берлаг и Озерлаг. На затворнически режим е преведена цялата бивша охрана на лагера и служители от органите за сигурност – общо 400 души.
На 29 юни редът е възстановен.
