На 7 март 1960 г. в СССР е сформирана първата група космонавти, когато в Центъра пристигат първите 20 бъдещи космонавти, избрани сред военни пилоти. А след година е първият полет в космоса на Юрий Гагарин.Зачестилите стартове на изкуствени спътници на Земята, някои от които и с живи същества, очертават очевидния факт, че в Съветския съюз вече са създадени всички необходими предпоставки за полет на човек в Космоса.

Затова съветските учени и конструктори на космически системи начело със Сергей Корольов се здаемат с проблема на пилотираните космически кораби.

Всъщност още на 5 януари 1959 г. излиза постановление на ЦК на КПСС и на Министерския съвет на СССР „За медицински подбор на кандидатите за космонавти", а на 22 май 1959 г. се появява постановление „За подготовката на човек за космически полети".

Там са формулирани критериите за подбора: възраст до 35 г., ръст не повече от 175 см., тегло до 75 кг., отлично здраве.

Самият подбор започва през август 1959 г. Прегледани са медицинските книжки на 3500 пилоти. По медицински показатели, служебни характеристики и по съответствие на критериите за беседване са избрани 347 души.

На 11 януари 1960 г. е взето решение за създаване на Център за подготовка на космонавтите. Към февруари 1960 г. етапа на психофизическо изследване успешно преминават едва 29 души, станали финалисти в подбора. След това групата се свива с още една трета.

Тогава все още няма яснота на какви натоварвания ще бъдат подложени космонавтите по време на полета, затова са избрани тримата най-здрави от здравите: Титов, Гагарин и Нелюбов.

В избора се намесват външни субективни фактори: тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов не харесва името Нелюбов (необичан), струвало му се мрачно; Не му допадало и името на Титов, струвало му се германско, а Герман е един от героите на операта „Дама Пика" на Чайковски. Така изборът пада на Юрий Гагарин с неговата ослепителна усмивка, която покорява света.

Трябва да се отбележи, че в САЩ първата група космонавти е подбрана още на 9 април 1959 г. и то в условията на пълна прозрачност за обществото. Този факт притиска съветското ръководство също да бърза. Започва вторият етап в космическото съревнование.

Всъщност космическата надпревара е единственото положително следствие от тоталното съревнование на двете световни обществено-политически системи. В противен случай и двете страни едва ли щяка да вложат такива огромни финансови ресурси за това относително кратко време, да мобилизират до крайност амбицията и волята на нациите си, да поемат страхотни рискове на ръба на благоразумието.