Федерацията на европейските издатели започна кампания за пропагандиране на четенето като удоволствие и като двер към неограничени възможности в развитието на личността. Днес, когато информацията ни залива отвсякъде, а видео и аудио улесняват достъпа ни до знание и забавление, четенето като че ли започва да ни струва усилие. Нямаме време, нямаме сили, нямаме настроение или нагласа. Извиненията са много.

Аз, самият, чета много. За съжаление, през последните години предимно икономически доклади, директиви и регулации. Патосът, съдържащ се в тях е почти символичен и не може да повдигне духа и да стимулира ума като една добре написана книга. Без значение дали е художествена литература или документалистика. Но, когато успея да открадна време, потъвам в литературата. Чета нови романи и нехудожествена литература със същото удоволетворение, с което се връщам към отдавна и многократно препрочитани автори и заглавия.

Идеята на кампанията на европейските издатели е познати лица да представят любимия си автор, заедно с кратко обяснение на емоциите или може би осъзнатото връщане към предпочитана книга. Избрах да представя Йордан Йовков, не само защото го смятам за един от най-добрите майстори на словото, писал на български език, но и за един от малцината писатели, които успяват да уловят и магически да пресъздадат пулса на българската душа и българската душевност, а защото наистина и искрено харесвам Йовковите разкази.

Открих йовковите образи и словестност, може би по иронично стечение на обстоятелствата, докато учех английски език. Млад и самонадеян, реших да усъвършенствам езиковите си познания, превеждайки разказите му. Трудна работа. Опитайте и ще видите, че това е предизвикателство, почти непосилно за непрофесионалния преводач. Богатството и нюансите на езика, обагрен от турцизми, редки и диалектни думи, ми струваха огромни усилия. Но вникването в текста ми отвори прозорците към неподражаемото умение на Йовков да вае образи с красиви и силни думи и тази магия ме кара често да посягам към томовете му в библиотеката.

По-късно, преди няколко години, ме поканиха в село Красен, в Делиормана. Наследниците на Антимовския хан го бяха възстановили. Там е и малкото едноетажно училище, в което Йовков е навлизал в учителската професия и в душите на малките си ученици. Атмосферата на това място е уникална. Трябва да отидете там, за да разберете още по-добре написаното от големия писател.

Не се осмелявам да правя литературни анализи на Йовков, но горещо ви препоръчвам да го препрочетете и завиждам на тези, които за първи път ще се гмурнат сред страниците на неговите разкази и повести. Предизвиквам и хората, които обичат българския език, но той не им е роден: Ако успеете да разберете и да харесате йовковия език и образи, значи сте овладели българския език.

Приятно четене!


Copyright © CROSS Agency Ltd.