Атеросклерозата е съществувала от древността

Признаци на атеросклерозата, открити при мумии от различни места по света, показват, че това заболяване е било широко разпространено сред нашите предци. Това става ясно от проучване, публикувано сред научните среди в неделя. Изследваните мумии са от древността до съвременността.

Заболяването се характеризира с удебеляване и запушване на кръвоносните съдове и е отговорно за увеличаване на инфарктите и инсултите.
Общоприето е, че развитието на болестта се улеснява от тютюнопушене, затлъстяване, липса на физическа активност и стрес, но също така и от високия холестерол и артериалната хипертония.

Иследването е проведено върху 137 мумии от четири региона на света. Били са проучени 76 египетски и 51 перуански мумии. Останалите са от земите на днешните югозападни части на САЩ и Алеутските острови в Аляска. Някои от човешките останки са на почти 4000 години.

С помощта на скенер учените са успели да наблюдават признаци на съдово калциране или да видят калцирани плаки, въпреки изчезналата артерия. Те стигнали до заключението, че една трета от тези мумии /43 броя/ показват доказателства за "сигурно или вероятно" присъствие на атеросклероза. По-възрастните образци са били по-засегнати от тази болест.
"Фактът, че открихме сходни нива на атеросклероза при хора от различни култури и съвсем различни начини на живот и хранене показва, че атеросклерозата може би е имала доста по-широко разпространение в древни времена, отколкото смятахме досега и изглежда тя не е болест на съвремието", отбелязва професор Рандал Томпсън от Института за изследване на сърцето /Heart Institute/ в Канзас Сити, щата Мисури /САЩ/, водещ автор на изследването.
Според него, резултатите от това изследване показват, че ние не знаем за причините за тази болест, които биха могли "по някакъв начин да са присъщи на процеса на стареене".

Томсън представи проучването на годишна конференция в Американския колеж по кардиология на среща през този уикенд в Сан Франциско, Калифорния. Резултатите са публикувани и в британското списание The Lancet.

















АФП


Станете почитател на Класа