На 28 февруари на среща с представители на български неправителствени организации в Руския дом на науката и културата в София Виталий Игнатенко, първият заместник-председател на Комитета по международните работи към Съвета на Федерацията на Русия, и Георги Първанов, президент на България в периода 2002-2012 година, обявиха създаването на Руско-български обществен форум. Идеята за необходимостта от такъв форум беше заложена в съвместна декларация, която преди десет години, на 2 март 2003 година, подписаха президентите на България и Русия, Владимир Путин и Георги Първанов. Но пътят към нейната реализация се оказа по-сложен, отколкото можеше да се очаква. А причината не е в субективни обстоятелства, а в хората, на които беше поръчано да се занимават с нея. При удивително, почти ирационално привличане се реализираха немалко събития между нашите държави през изминалите десетилетия, които издигнаха бариери между нашите народи, пише „Российская газета”.
През 2013 година и изпълнителната, и законодателната власт в страната взеха решение да се разтрогне договорът с „Росатом” за строителството на АЕЦ „Белене”, въпреки факта, че българите изпитват дефицит на електроенергия. Последната политическа криза е свързана с двойното повишение на тарифите на електричеството. И ето къде са сериозните протоколни парадокси на българските парламентаристи, които поканиха на тържество по случай 135-годишнината от Освобождението на България колегите си от всички страни, влизали някога в Руската империя – от Прибалтика до Централна Азия. Важно е да се разбере, че освен традиционното национално движение на русофилите, съществуват и русофоби.
Характерно е, че изложбата в парламента на България, която беше открита в присъстието на руски депутати, водени от първия заместник-председател на Държавната дума от КПРФ Иван Мелников, се наричаше „Европейски измерения на освободителната борба”, пише изданието.

















„Российская газета”