Младите хора от бедните страни в ЕС напускат масово родината си в търсене на по-добър живот, а най-яркият пример в това отношение е България, пише в Еconomonitor.com икономистът Едуард Хю под заглавие "Недостигът на българи в България".

Според изследване от 2011 г.,

582 хил. българи са напуснали родината си за последните 10 г.

За страна с население 7,3 млн. души това е твърде много. От 1985 г. досега България е изгубила 1,5 млн. от своето население - рекорд не само за страна от ЕС, но и забележително "постижение" в глобален мащаб.

През 1985 г. българите са били почти 9 млн. души. Сега те са малко над 7 млн. Налице е и друга тревожна тенденция:

населението на страната стремително застарява

През 2001 г. българите над 65 г. са били 16,8%. Десет години по-късно те вече са 18,9%. Броят на хората на средна възраст също се увеличава.

Основната дестинация на българските имигранти е Испания, като поелите да си търсят късмета към Иберийския полуостров стават все повече и повече. Само през 2010 г. Испания е приела 10 400 български имигранти - с 9% повече от 2009 г.

Сред българските имигранти в Испания е и налице същински престъпен бум. По данни на испанските власти, през 2009 г. 5200 от имигрантите от България са си имали неприятности със закона. През 2010 г. броят им е вече 7600, или с 52% повече.

Според Хю прогнозите за икономическия ръст на правителството и на международни институции са прекалено оптимистични: МВФ очаква българската икономика да регистрира

растеж от 1,4% за 2013 г. и между 3 и 4% за 2014 г.

С оглед на отрицателната демографска статистика обаче, процентите изглеждат доста нереалистични, заключава авторът.

Кой ли израз би използвала Кристин Лагард (председателят на МВФ - б. ред.) за това , пита се той. Вероятно "пожелателно мислене", смята икономистът.

Тъй като България е малка страна, а и бедна, много от повдигнатите въпроси на практика не бяха ясни за останалия свят. Докато преди седмица правителството не си подаде оставката.

Непосредственият повод за това бяха протестите срещу високите цени на тока и дейността на чешкото дружество ЧЕЗ в България.

Естествено цените на енергията не са единствения проблем.

Населението е уморено от мерките за икономии,

стандартът на живот не се покачва - за разлика от безработицата. Един от признаците за това бе, че българското правителство се раздели по-рано с финансовия си министър Симеон Дянков, виждан като олицетворение на политиката за икономии.

Тази стъпка не е трудна за обяснение, имайки предвид наближаващите избори, пише експертът.

Дългът на България е под 14% от нейния БВП - невероятно нисък, така че има място за гъвкавост. Освен ако не е популистка гъвкавост.

Въпросът обаче е, че дори и да харчиш повече тази година, или даже тази и следващата, това няма да ти помогне да се справиш с истинския проблем - проблем, който не може да бъде решен, докато отговорните за икономическите политики институции дори не са го забелязали.

А отричането му не помага.

Еconomonitor.com