Президентът Барак Обама умее да убеждава публиката, неговият успех е сравним с този на Джон Кенеди, наричан „първият холивудски президент. Но тази му способност може сега да изиграе лоша шега с него.
Неговите слушатели бяха толкова очаровани от него, че му приписваха дори съгласие със собствените им възгледи. В същото време едно разочарование може да предизвика омраза към обекта на неотдавнашната любов. Ето как обяснява това явление в интервю за "Гласът на Русия" американският психолог Сашо Абрамски, автор на една книга за психологията на президента:

- Той има способността да взаимодейства с аудиторията така, че у хората възниква впечатлението, че той ги разбира. Оттук следва усещането, че той е съгласен с тях във всичко. В резултат, след неговата победа на изборите през 2008 година възникна една странна ситуация. По време на предизборната кампания Обама беше казвал: „Имам намерение да съкратя войските в Ирак и да увелича броя войници в Афганистан – поне временно”. А хората, които бяха настроени против войната, започнаха да чакат връщането в къщи на всички войски. И когато той започна да прехвърля хора и ресурси за Афганистан и Пакистан, много граждани го възприеха като предателство на доверието, което му бяха оказали.

Редица експерти са съгласни, че Барак Обама е политик „до мозъка на костите”, че се старае да угоди на онези групи население, които са способни да му донесат гласове на изборите. Засега тази тактика му носи успех, но същият този успех се подкопава от двата края. От една страна, нараства разочарованието на „левите” – пацифистите, или настроените враждебно към големия бизнес. Тези хора му приписваха собствените си мечти и сега се разочароваха. От друга страна, консерваторите демонизират Барак Обама, като му приписват планове за разоряване на всички видове бизнес и разрушаване на семейството, каквито президентът всъщност няма. На изборите Барак Обама си запази властта благодарение на повечето не засегнати от това поляризиране центристи, но и тази негова електорална база се топи. Според главния редактор на списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов, на Барак Обама му пречат същите качества, които му помогнаха да победи първия път:

- Преди Вашингтон той беше така наречен „организатор на общност”. Негова задача беше да убеждава хората, че следва да се обединят за да решат някакъв общ конкретен проблем. Барак Обама дойде с този си опит и искрено искаше да обедини всички. А резултатът излезе точно наопаки, очевидно защото голямата политика действа съгласно малко по-други закони, отколкото организацията на някакво дружество в някакво графство в Илинойс.

Като правило, подобни организатори умеят да изразяват и общи пожелания, и общи предразсъдъци. Това следва на общоприетите възгледи се отрази и върху отношението на Барак Обама към Русия. Като човек, видял и други страни, пък и изобщо израснал извън САЩ, той не е склонен да демонизира Русия, както го правиха провинциалистите Рейгън и Буш. Но не успя да се пребори с натиска на републиканците, обвинили го в сговор с Кремъл. И тук се прояви още една психологическа черта на Барак Обама – готовност да променя възгледите си съгласно текущия момент. В стремеж да отхвърли обвиненията в своя адрес в русофилия, той дава руската насока на своята политика на русофобите. Републиканците, за да развалят отношенията с Русия, дори нямаше нужда да идват на власт. Барак Обама сам се „измести” на тяхна позиция.
Завършвайки психологическия портрет на Обама, може да се каже, че той е израз на едно важно противоречие на нашата епоха. Барак Обама е въплъщение на политическата коректност. Човек с черна кожа, но при това с напълно бяла, коренно европейска култура; християнин, получил образование в мюсюлманска страна – Индонезия. Защитник на бедните, който се страхува и с пръст да пипне богатите. Нито сянка нетърпимост, нито сянка фанатизъм. И възниква въпросът – а съществува ли, зад безкрайния стремеж да не накърни нечии убеждения и да не засяга нечия личност, самата тази личност?






















Дмитрий Бабич