Обръч от свети места пази столицата ни от бедствия, аварии и разрушителни катаклизми, твърдят свещениците от Обрадовския манастир край София, който е едно от местата, прочуто с чудесата, които се извършват там. Те представляват своеобразен средновековен комплекс от 14 манастира, скитове, постници и параклиси около столицата ни, известен в миналото като Софийската или Мала Света гора. Той се е оформил и развил по време на Второто българско царство от 1185-1417 г. Един от тях, запазен и до днес, е манастирът „Св. Мина” до кв. „Бенковски”, известен още като Обрадовски. Там стават безброй чудеса, показва специална книга, в която свещениците описват случаите на хора, чиито проблеми са се разрешили след усърдни молитви пред иконата на светеца воин Мина. По молитвите му пред Бога мнозина оздравяват. Той помага още и за намиране на работа и дори за щастливо задомяване, разказва отец Атанасий от обителта. Една от богомолките, получила изцеление, е 50-годишната Нели Райкова. Жената е страдала от рак на белите дробове. Лекарите в онкологичната болница я подготвили за операция. Ден преди да я сложат на хирургичната маса, й направили изследвания отново. Оказало се, че от тумора няма и следа. „И до днес благодаря на Бога и на св. Мина за извършеното чудо, не знам защо ми бе помогнато, но оттогава животът ми се промени за добро”, разказва жената. Тя е описала чудото в издадена неотдавна книга за манастира „Св. Мина”. Подобна е историята на Иван Василев от София. Преди година лекарите му поставят страшната диагноза рак на стомаха семином в напреднал стадий. „Тогава писах във форумите, да питам за разни неща. Сега съм съвсем здрав и изобщо не се сещам за лекарства. Започнах да се уча да карам ски”, споделя година по-късно столичанинът. След операция в раковата болница се оказало, че в стомаха му има разсейки, химиотерапията не помогнала. При едно от свижданията негова позната му подсказала да отиде и да се помоли пред чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир. Закарали го до там с кола, по пътя пациентът се превивал от болки.„На връщане болките започнаха да утихват и не се появяваха до вечерта, нито на другия ден”, споделя Василев. „Житейските истории на хората, които сега събираме, също ще бъдат издадени след време”, казва отец Атанасий. Според легендата обителта е основана през късноримската епоха. През ХІ век на това място е имало комплекс от 40 параклиса, манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Той е бил част от Софийската Мала Света гора. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на обителта. През 1927 г. селяни се натъкват на останки от манастир, той е възстановен в периода 1942-1945 година.Чудодеен камък расте в олтара на храма „Св. Георги Победоносец” в село Горни Богров край столицата. Всеки ден десетки пристигат в черквата, за да се помолят за изцеление. В специална книга в храма свещеникът отец Антим записва разказите на хората, които са получили помощ, след като са се помолили според нуждите си в селската черква пред олтара с нарастващия камък. Най-много са разказите за изцеления и сдобиване с рожба на бездетни от години семейства. Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания и затова мъжете, които са кръстени, с разрешението и благословението на отец Антим влизат в самия олтар да докоснат камъка и да се помолят. На всеки посетител духовникът подчертава, че  не камъкът помага на хората, а Бог. По думите на отец Антим чудото се случва благодарение на благодатта, която приемаме, че този камък излъчва. Освен на бездетни след молитви там се случват и изцеления на миоми и дори на някои онкологични заболявания. Всеки един случай свещеникът описва в тетрадка.Самият камък в олтара, за който се смята, че е чудодеен, нараства. Средно на десет години той става по-висок с около 2 см. През 2001 година, когато дойдох тук, той беше висок 204 сантиметра, а сега е малко над 206 сантиметра, обяснява духовникът и допълва, че това безспорно е божие чудо, с което ни се дава някакъв знак.Никой в селото не си спомня как камъкът е попаднал тук. Някои предполагат, че той е донесен от хълма Голгота през ХIII век.  Донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Ерусалим. На връщане като тържество на свободата взели камъка от стените на Голгота и изобразили кръстове в чест и слава на четиримата евангелисти. Името на селото Горни Богров говори, че е построено на свято място, твърдят местните. Според живеещите тук доказателство за това е явилата се насън Богородица на баба Сийка Иванова. Възрастната жена твърдяла пред отец Антим, че близо до църквата има чудодейна вода. Тя не се отказала от скептичността му и седмици наред настоявала да бъде извикан багер. Познат на отец Антим геофизик проучил с уред мястото и наистина се оказало, че има подземен кладенец. Сега той е каптиран и със сонда водата му е доведена близо до черквата. Водата има горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море. Водата помага за бъбречни проблеми и особено за напикаване при малките деца. Тя е с много соли, като заври, става на парцали. Вярващите си наливат от нея за здраве и умиване при тежки проблеми.






















СИЛВИЯ НИКОЛОВА