Българите вече се държат като граждани, а не като поданици на държавата, казва в интервю за БГНЕС посланикът на Холандия у нас Карел ван Кестерен, който дава положителна оценка на процеса на демократизация в България.

"Станахме свидетели на протести за околната среда, за ски пистите на Витоша и видяхме, че всичко това доведе до конструктивен диалог с правителството.

Видяхме също, че в тази страна вече не е възможно да се постигат задкулисни сделки относно назначаването на съдиите. Мисля, че това е много важно и се надявам нещата да продължат да се развиват в същата посока.  Според него българските политици са се справили добре в кризата от гледна точка на запазването на цялостната макроикономическа стабилност.

"От друга страна, в България има много бедност,

много закрити работни места. Важно е да се създават повече работни места. Един от начините за постигане на това е да се подобри още повече климатът за чуждестранни инвестиции.
Защото чрез чуждестранните инвестиции се строят заводи, създават се механизми за производство, работни места и приходи", отбелязва посланикът.

В медийната среда в България обаче съществуват проблеми -

висока концентрация на собственост на печатните медии, намалени бюджети за реклама, в резултат на което голяма част от рекламните приходи идват от държавата, подчертава Ван Кестерен.

"Това създава рискове от известна зависимост и натиск върху независимостта на журналистите.

Мисля, че държавата трябва да направи критичен анализ на тази ситуация и да предприеме подходящите мерки, за да гарантира, че плурализмът и свободата на медиите се спазват", препоръчва посланикът.

"Не зная дали регулацията или саморегулацията са най-доброто решение на този проблем. Обсъждал съм въпроса с хора от медийните среди. Някои твърдят, че е необходима регулация, по-добри закони за медиите. Други нямат никакво доверие в законите. Смятам, че ние колективно трябва да обърнем внимание на този проблем.

Еврокомисар Крус говори по въпроса, българският премиер заяви, че тя има право. Така че според мен диалогът трябва да продължи и България трябва да намери начини и средства да разреши този проблем", казва посланик Ван Кестерен.

Той е наясно с критиките към изборния процес в България.

"Четох доклади на чуждестранни наблюдатели, в които се съдържаха критики. В тях обаче се отбелязваше и че проблемите не са толкова сериозни, за да повлияят на крайния резултат от изборите.

Но много се надявам следващите избори да протекат по-добре, международните наблюдатели да дойдат в страната и

да видят, че изборният процес е справедлив и свободен,

защото той е в основата на демокрацията, това са и европейските стандарти.

Така че ще бъда много разочарован, ако България не се придържа към тези стандарти. Предпочитам да остана оптимист по този въпрос", казва посланикът.

Относно Шенген той отговаря само, че през септември министерството на вътрешните работи и правосъдието на Холандия е решило да не дискутира този въпрос и да го отложи до публикуването на доклада на Европейската комисия за Румъния.

"Това ще се случи през декември, но докладът все още не е оповестен.

Така че дискусията беше отложена за март и

за мен е невъзможно да дам някаква прогноза,

защото от няколко седмици в Холандия имаме ново правителство. И просто не зная какво ще се случи, наистина не мога да ви кажа", заявява дипломатът.

Посланикът споделя, че харесва много България заради прекрасната й природа.

"Аз съм мотоциклетист, така че правя обиколки с мотоциклет и се наслаждавам изключително много. Харесвам хората, които са много приятелски настроени и готови да помогнат.

Но, разбира се, има и редица проблеми, някои от които са видими - много изоставени сгради и заводи в провинцията, бедността, в която живеят много хора", изброява той.

На въпрос за равносметката му за годината за нашата страна посланик Ван Кестерен посочва, че доброто нещо за България е, че въпреки кризата икономиката на страната не се е върнала много назад и стабилността е била запазена.

"От друга страна, не беше постигнат много голям напредък във връзка с бедността на толкова много хора. Тяхното положение не се подобри, дори бих казал точно обратното. За мен това е сериозен проблем", казва той.

Холандският посланик остава оптимист за бъдещето на Европа.

"Европа постепенно върви напред.

Не сме излезли напълно от кризата, но се надявам, че направихме важни стъпки през 2012 г., които ще поставят основите за по-голяма стабилност и възобновяване на икономическия растеж в близко бъдеще", посочва той.

Ван Кестерен обобщава и ситуацията в света през изминаващата година.

"Станахме свидетели на преизбирането на Обама, от което аз лично съм доволен и се надявам, че сега САЩ ще избегнат т. нар. "фискална скала", защото това е още една заплаха за световната икономика.

През 2012 г. видяхме развитие и на Арабската пролет. От една страна то беше положително, но от друга, погледнете положението в Сирия. Има много проблеми, които можем само да се надяваме да се разрешат по най-добрия начин, но ситуацията остава трудна.

Има и един въпрос, по който аз лично съм разочарован - през 2012 г.

международната общност не предприе сериозни действия по проблемите на климата

и околната среда. Те останаха на заден план заради икономическата криза.

Но климатичните промени са много сериозен проблем и ако не предприемем бързи действия, може да платим тежка цена за бездействието си. Много съм разтревожен от този проблем и се надявам през новата година да успеем да предприемем действия", изтъква посланикът.

Той пожелава на всички българи да са щастливи на Коледа със своите семейства и приятели в топлината на домовете си.

"А за България се надявам много, че икономиката ще тръгне в по-добра посока за всички бедни българи, че тяхното икономическо положение ще се подобри, защото животът е тежък за много хора. Надявам се на най-доброто за тях", завършва посланик Ван Кестерен.


















БГНЕС