Александър Цветков е един млад, динамичен, амбициозен и вече постигнал успехи джентълмен, който с охота ни разказа за новите светещи пешеходни пътеки, за БАН и за начина, по който се е сблъскал с науката.

Предполагаме, че знаете и вече сте минавали по светещата пешеходна пътека до Ректората на Софийския университет. Тя бе официално открита на 30 октомври тази година. Е, точно за тази пътека и изобщо за целия проект ни разказва Александър Цветков.
Откъде дойде идеята за светещите пешеходни пътеки?

Идеята за проекта е на Стоян Танев, който е директор секция Аерокосмическа техника и технологии към Института за космически изследвания и технологии към БАН. Като идеята е пешеходната пътека да генерира сама електричеството, което е необходимо, за да светят модулите. Това се случва докато автомобилите преминават по нея.
Хубавото при светещата пътека е, че е актвина, не е пасивна. Тоест ние вярваме, че като преминава бягаща светлина по асфалта, то водачите ще могат да реагират много по-добре на ситуацията на платното. Освен това смятаме, че тези светлини стимулират пешеходците да пресичат точно по пътеката.
В момента основната цел, която сме си поставили, е да намалим цената, т.е. себестойността на пътеката.

За мнозина сумата от 25 хиляди лева е твърде голяма за една пешеходна пътека, как ще коментираш това мнение?

Инвестицията до момента наистина е толкова, но голяма част от тази сума беше инвестирана в производствени мощности. За всеки модул е създадена специална матрица, отделно от това са проведени страшно много тестове на материали, за да се намери най-издръжливият, най-подходящият и най-евтиният материал, от който да се направят елементите.

Самите пътеки, които правим, не са толкова скъпи. Един модул с гаранция за една година, която гаранция включва и подмяна, ще струва около сто лева.

Парите, отпуснати от спонсора, са за разработка на система и монтаж на пет пешеходни пътеки в София и пет други пътеки в страната.

В момента изчисляваме точната себестойност на светещите модули като продължаваме да търсим варианти за намаляване на цената.

Какви са основните трудности пред реализирането на тази идея?

Проектът е изключително труден за изпълнение технически. Причината се крие в това, че модулите трябва да издържат на много екстремни условия. Зимата температурата пада, примерно до -20°С, а през лятото асфалтът се нагорещява до 60°С. Това е амплитуда от 80 градуса, на която нашите елементи трябва да издържат. Тези модули трябва да работят освен при тези екстремни температури, при дъждовно време, при заледяване и освен това цял ден върху него да минават всякакви превозни средства включително и тежкотоварни. Реално до момента единственото ни притеснение са снегорините, тъй като модулът е издаден над земята и се опасяваме, че някои снегорини биха могли да отчупят горната част на светещия елемент.

Как точно работи светещата пешеходна пътека?

Създадохме първата система в България, която подава ранна сигнализация на водачите на МПС за наличието на пешеходци, още преди те да са стъпили на пътното платно. Всеки един модул представлява микрокомпютър, който получава информация от главния управляващ компютър за осветеността на околната среда и прозрачността на въздуха. На базата на получената информация се определя интензитетът на светене, който се променя през деня и нощта, при валежи на дъжд, сняг или при наличие на мъгла. Главният компютър определя скоростта на светлинната вълна, периода на сигнализация и др. След разпознаване на пешеходец в зоната за подход към пешеходната пътека главният компютър подава сигнали към светлинните модули, монтирани на пътното платно, които генерират сигнализация тип бягаща светлинна вълна. Посоката на светене съответства на посоката на пресичане на пътното платно. Пътеките са видими в прав участък от разстояние 50 м.

Колко време ви отне работата по проекта и колко ви предстои още?

Три месеца ефективна работа, откакто получихме финансиране. Преди това обаче още три месеца са извършвани тестове на материали и други лабораторни тестове, но те не са правени на пълни обороти. Това, което предстои, е да намерим по-ефективен силикон, който да използваме при направата на модулите, тъй като този в момента не е достатъчно прозрачен. Имаме един вариант, който обаче е доста по-скъп. Търсим и по-евтини начини за засичане на посоката на движение на пешеходците. Друг тип датчици например. Целта е да го направим изключително здраво и изключително евтино, но това се оказва много сложна задача.

Според теб възможно ли е българската наука да се развива без помощта на спонсори?

Ами тук моделът е по-скоро бизнес насочен, отколкото на база спонсорство или дарение. Реално бизнесът се свърза с БАН с конкретна поръчка, която нашият институт изпълни и така в него постъпиха свежи средства отвън. Разбира се, този модел не може да се приложи навсякъде. Съществуването на института по история например не може да бъде поставяно под въпрос - такъв институт е нужен, но той няма как да се самоиздържа. Въпреки това науката в България може да се развива и без външна помощ, но това ще става много бавно и много трудно.

Работиш ли върху други проекти в момента?

Да. В момента работя по един много голям проект за телемедицина. Идеята там е, че създаваме медицинско оборудване, което използва инфраструктурата на GSM-ите за пренос на биометрични данни. Тоест нещо подобно на апаратите за кръвно налягане, но тук само с докосване на два пръста до апарата той измерва множество показатели, като температура на периферната тъкан, кръвно налягане, ЕКГ, оросяване на кръвта с кислород. Това е изключително иновативно устройство дори в глобален план.

Ползата от този тип оборудване е, че спестява на лекарите и пациентите време. Реално всеки лекар може да постави диагноза на базата на биометричните данни. Така се елиминира и висенето по опашки пред кабинетите, и преходът до съседни градове от селата, в които няма лекар. В САЩ в момента правят нещо подобно. Снабдяват бусчета с всякакво такова оборудване и с помощта на парамедици, които са обучени да свалят данните, обикалят отдалечените населени места и правят изследвания на хората. Ние искаме тази практика да я обвържем с GSM-ите. Тоест след като устройството вече е извлякло данните с помощта на мобилен телефон, те да бъдат изпратени директно на лекаря.
А ти всъщност как се озова в БАН?

(Смее се) Случайно. Запознах се със Стоян Танев, който е шеф на секцията (бел. ред. секция Аерокосмическа техника и технологии). Той ми разказа с какво се занимават и аз реших, че са гении. Предложих им да помислим заедно върху бизнес решение, което да задвижи притока на средства към института. Все пак те са учени, изключително силни в областта си, но недостатъчно бизнес ориентирани. И реално моята роля е да движа именно тази бизнес част. Първоначално им асистирах за осигуряването на финансирането на един проект и оттам нататък нещата станаха по-сериозни.

Кое те впечатли най-много в сблъсъка ти с науката?

Ами има много неща, които никой не ги знае. Например секцията, в която аз работя, е разработила един от първите апарати за телемедицина, който изпраща биометрични данни от Космоса до Земята. Такъв апарат е разработван от наши учени. Също така Стоян Танев и Пламен Трендафилов, които са в основата на проекта с пътеката, през 1997 г. са работили в Япония и са разработвали технологията bluetooth. Четири от шестте канала на тази технология са разработени с българско участие.

Има ли място за младите хора в Академията?

Определено има място за млади хора в Академията. Там има нужда от подмладяване, което не означава обаче, че старите трябва да си тръгнат. Трябва да се търси симбиоза. Всяко поколение има своите плюсове и минуси. За съжаление работата в БАН не е толкова привлекателна за младите учени. Много млади инженери имат възможността да заминат за чужбина и да имат висок стандарт на живот.

Работата ти в БАН прави ли те магнит за жените?

Ами, (смее се) не бих казал. Много момичета ме гледат странно като им кажа, че работя в БАН. Някои демонстрират известен интерес към това, но по-скоро от куртоазия. Тук (бел. ред. в България) повечето го свързват с ниски заплати. Интересното е, че в САЩ си мислят, че става въпрос за българското NASA и всички са много ентусиазирани.


















Георги Тотев