"Не искам да правя каквото и да е. Искам да се върна в леглото и да спя". Със сигурност всеки от вас си го е мислил неведнъж.

Как обаче се мотивирате, когато изобщо не искате?

Не, не е с пари.

Обикновено си мислим, че парите са най-големият мотиватор, но всъщност се оказва, че това съвсем не е така. Специалистът Даниъл Пинк описва факторите, които мотивират хората в книгата си „Стремеж: Изненадващата истина за това, което ни мотивира“ („Drive: The Surprising Truth About What Motivates Us“).

Парите вършат работа като средство за мотивация. Това обаче е вярно само за скучните професии. За дейностите, за които е нужно мислене, креативност или способност за решаване на проблеми, парите се конкурират с естествените ни мотиватори и дори може да ги намалят.

Според Пинк наградите ни карат да искаме повече награди. Колкото повече пари правим, толкова повече това ни кара да пристъпваме към неетично поведение.

Изкуството е по-добро, когато не ти плащат, за да го създаваш. Артистите, които не получават пари за разработките си, обикновено стават по-успешни в бъдеще. В книгата си Даниел Пинк обяснява, че творците, които рисуват картини или изработват скулптури заради удоволствието от самата работа, а не заради парите, които ще получат, обикновено са много по-известни и уважавани в обществото.

1. Трябва да чувствате нещо

Ако наистина искаме да сме мотивирани, то трябва да чувстваме нещо. Притежаването на цел или просто идеята, че искаме нещо, не е достатъчно.

Фокусирайте се върху емоциите. Да знаете нещо не е достатъчно, за да предизвикате промяна. Накарайте хората или себе си да почувстват нещо. Това казват специалистите Чип и Дан Хелт в книгата си „Ключът: Как да променяме нещата, когато промяната е трудна“ ( Switch: How to Change Things When Change Is Hard).

Ако не усещаме, че това, което правим, има значение за нас самите, то мотивацията бързо изчезва.

2. Историите за нас самите

Историите, които разказваме на себе си, са това, което изгражда смисъла на нашия живот. Според различни изследвания те са ключов елемент и фундаментална част от него. Разказите са толкова значими, защото могат да осъществят нашето чувство за принадлежност, когато сме самотни. Измислиците всъщност ни правят по-добри и по-мили хора.

Погледът навътре и разсъжденията за нашето собствено „Аз“ почти винаги създават незабавна промяна в поведението ни.

Когато хората са поставени пред огледало или им е казано, че техните действия се наблюдават, то те постоянно променят държанието си, казват авторите на книгата „Воля: Преоткриване на най-великата сила на хората“ („Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength") Рой Баумайстър и Джон Тирни.

Самоосъзнаващите се хора работят по-усилено върху това, с което се занимават. Всеки път, когато човек се фокусира върху себе си, той сравнява това, което вижда, с идеята, която има за човека, който трябва да бъде.

Чувството, че се познаваш, създава силно усещане за смисъл на живота. В този случай няма значение дали наистина се познаваш или не, смятат специалистите. Историите са важни.

3. Прогресът

Това, което ни мотива повече от всичко друго, е прогресът. Всъщност прогресът е това, което създава историите за нашия живот и ни кара превръщаме в реалност идеите си. Когато виждаме, че нещата вървят напред и се развиват, разказът за нашия живот изглежда по-реален.

Колкото и странно да звучи, така, както няма нужда историите да са истина, така и прогресът не е нужно да се случва наистина.

Според експерта Волфганг Бел няма нужда да имаме реален прогрес, просто илюзията, че той се случва, е достатъчна. Според различни изследвания важно е да си мислим, че има развитие, а не дали то наистина съществува. Това ни кара да се чувстваме добре и да искаме да постихнем повече неща.

















Петя Бързилска