На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Според православната църква апостол Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст". След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той ­ покровител на Русия. В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки. Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.