Гледните точки в западния печат за въоръжените стълкновения между Израел и "Хамас" са толкова, колкото и медиите, които ги публикуват.

За Израел конфликтът в Газа е репетиция за конфронтация с Иран, пише в. "Ню Йорк таймс". Конфликтът, приключил засега с примирие между "Хамас" и Израел, изглежда като последен епизод в периодично избухващ открит сблъсък.

Според американски и израелски представители обаче в картината има втори, стратегически план: въоръжените стълкновения са нещо като упражнение за евентуална бъдеща конфронтация с Иран, с участието на подобрени ракети, способни да достигнат Ерусалим, и нови противоракетни системи, които да ги прехващат, отбелязва вестникът.

Защо всъщност имаше война между Израел и Газа, пита в. "Вашингтон пост".

Това бе съпротива на окупацията, твърдят "Хамас" и множество международни медии.

Каква окупация? Преди седем години, пред очите на целия свят, Израел се изтегли от Газа. Премахна и последното си селище, изтегли и последния си войник, евакуира и последния евреин. Останаха само оранжериите, в които заселниците отглеждаха плодове и цветя за износ. Те останаха непокътнати, за да подпомогнат икономиката на Газа - докато не бяха изпотрошени, когато палестинците взеха властта.

Тогава Израел обяви границата си с Газа за международна, което означава, че се отказва от всякакви претенции към тази територия и я смята за независима единица. На практика Израел създаде първата палестинска държава в историята - нещо което не допуснаха нито османските турци, нито египтяните, които брутално окупираха Газа две десетилетия преди да бъдат прогонени оттам от Израел с Шестдневната война от 1967 г., посочва авторът на статията.

И двата лагера - и Израел, и "Хамас" - претендират за победа, посочва френският в. "Фигаро".

След едноседмични взаимни бомбардировки и двете страни твърдят, че са надделели. Не е задължително тук да има противоречие, тъй като резултатът от минивойните между Израел и арабските въоръжени групировки никога не се дефинира във военни термини.

Не е сключен нито мир, нито дори споразумение за примирие. Спирането на огъня в такива случаи е само временно успокояване на обстановката, което трае само докато воюващите си спомнят за цената на последната си конфронтация, допълва всекидневникът.

Ще съжали ли Египет за ролята си на миротворец, пита британският в. "Гардиън".

В крайна сметка примирието и ролята на египетския президент Мохамед Морси за постигането му е забележително постижение. Въпросът обаче е дали Морси, "Мюсюлмански братя" и Египет няма да съжалят за ключовата си роля.

Уредената сделка утвърди Египет като възлов регионален лидер наред с Турция и Катар (всички те - съюзници на САЩ), но примирието, договорено от Морси и неговия шеф на разузнаването Мохамед Шехата утвърждава Египет и като гарант на Газа и "Хамас".

Ироничното в случая е, че настояването Египет да поеме по-сериозна отговорност за Газа (която администрира до 1967 г.), е точно това, което някои израелски политици отдавна жадуват: да пренесат проблема в Газа и в Кайро, което ще затрудни още повече възможността за осъществяване на решението за две държави, отбелязва вестникът.

Печеленето на войни няма да даде на Израел по-голяма сигурност, пише в. "Файненшъл таймс".

Сред сътресенията, породени от арабските бунтове, в Близкия изток се запазват две постоянни величини - иранският режим на аятолах Али Хаменей все така устоява на международния натиск заради ядрената му програма, а израелското правителство на Бенямин Нетаняху се опитва да унищожи всякакви изгледи за споразумение за две държави с палестинците.

Ескалирането на израелския конфликт в Газа може да се разглежда просто като акт на възпиране - всяка страна има право да се защитава. Положението на Нетаняху обаче подсказва по-сложен мотив.

На него му предстоят избори, а освен това иска да попречи на всеки опит на американското правителство за възобновяване на преговорите. През лятото Обама наложи вето на израелско нападение над Иран. Нетаняху не възнамерява да прави отстъпки и за Палестина, посочва "Файненшъл таймс".

От друг ъгъл са представени нещата в друга статия във "Файненшъл таймс".

Избухналото миналата седмица в ивицата Газа и около нея насилие даде на президента Барак Обама шанс да оправи отношенията с израелския премиер Нетаняху и да създаде известна политическа възможност да настоява за израелско-палестинско мирно споразумение през втория си президентски мандат.

В хода на кризата правителството на Обама публично твърдеше, че Израел има право да се защити от ракетния обстрел, а президентът изпрати държавния си секретар Хилари Клинтън да се опита да договори примирие.

Въпросът е как Обама би могъл да се възползва от доверието, което вероятно е спечелил с подкрепата си за Израел, допълва вестникът.