Англичанин снима филм за партизанското движение в България, възхищава се от родните манастири и средновековни крепости и пише песничка за Баба Марта в рок вариант.Джонатан Тейлър е на 46 години, роден е в Ковънтри, но от шест години живее в севлиевското село Крушево. Историята по пристигането и заселването му в България прилича на тези, разказвани от повечето англичани. През 2006 г. Джонатан и приятелката му Никола Мюлер, която е професионален фотограф, пристигат в България. Страната ни ги грабва с красивата си природа и те решават да останат да живеят тук. Купуват къща в севлиевското село Крушево, която е била собственост на активни борци против фашизма. В къщата намират богата колекция от ордени и награди на собствениците, които са бивши партизани и ятаци. Историята на къщата и бившите и обитатели кара Джонатан да започне да се интересува от партизанското движение в България. Това обаче е само едната причина. Другата е, че роднините на англичанина също са участвали в борбата срещу хитлеризма. През 40-те годни на миналия векнеговият чичо е служил в Кралските въздушни силиПри една от битките самолетът му е свален от италианците в Средиземно море. Той успява да се спаси като по чудо, но другарите му загиват. Дядовците на приятелката на Джонатан също са участвали в Първата и Втората световни войни.Преди година Джонатан заснема кратък документален филм, който по-късно послужил като видеоклип за една от песните му.Филмчето е  заснето в района на паметника “Балванска битка”, където през 1944 г. се води голямо сражение между партизаните от Габровско-севлиевския партизански отряд и жандармерията. Джонатан споделя, че има неща от характера и манталитета на българите, които и сега, след 6 години, все още не може да си обясни.“Не разбирам защо българите и особено по-младите не отдават необходимото уважение към загиналите в битките срещу фашизма. За мен тези хора, дали живота си, не могат и не бива с лека ръка да бъдат разделяни на комунисти, партизани, и на тях да се гледа с лошо око, едва ли не като на врагове и престъпници. Те също са имали своите убеждения, от които са се водили. Но по-важното е, че те са били патриоти, загинали за страната си”, твърди Джонатан.

Помощ за изоставените
Освен с музика Джонатан и приятелката му Никола се занимават активно и с благотворителност. Те се свързват със свои сънародници тук, в България, и започват да помагат на детски домове. Джонатан признава, че проблемът с изоставените деца много го натъжава. “Навсякъде по света има изоставени от родителите си деца. В Англия също има. Но условията, при които те живеят и са отглеждани, са много по-различни от тези тук, в България. Затова решихме колкото и с каквото можем да помагаме на тези деца, които с нищо не са виновни, че някога са били зарязани от родителите си”, споделя Тейлър.