Дали ще е акула или малко паяче, има много същества, които ни плашат. Но ние вероятно не сме в такава огромна опасност, в каквато си мислим, понеже страховете ни могат да накарат нещата да изглеждат много по-близо, отколкото са в действителност, съобщи „Дейли мейл“.
           Според изследователи от университета Емъри в Атланта, Джорджия и Университета на Лондон страхът може да изкриви нашето възприятие за приближаващи се обекти, което е причина мозъкът ни да скъсява заплашително разстоянието. Резултатите показват, че емоциите и възприятието са изкусно преплетени в съзнанието. За да изследват как си представяме времето, за което даден приближаващ се към нас обект ще ни достигне, Стела Лоренцо от Емъри и Матю Лонго от Лондон правят експеримент, в който участниците чрез натискане на бутон оценяват интервала до сблъсък на изображения от екрана на компютър.
            Изображенията се уголемявали за една секунда, преди да изчезнат, за да се симулира "приемането на застрашителни размери" - оптичен ефект, използван инстинктивно от мозъка, за да прецени времето на сблъсък. Според Лоренцо участниците давали по-малко време до сблъсък за изображения на заплашителни създания, като змия или паяк, в сравнение с безобидни изображения, като заек или пеперуда.