Нагласените обществени поръчки са язва в нашето общество. В общ интерес е да застанем срещу тях. Това каза директорът на „Алфа рисърч” Боряна Димитрова в ефира на bTV. Тя отказа да се извини на социоложката Мирослава Радева, която се почувства засегната от изнесен от Димитрова случай на опорочена обществена поръчка в Министерството на образованието, младежта и науката. Скандалът гръмна през август, когато шефката на „Алфа Рисърч” показа документи как в МОМН се нарушават принипите на равнопоставеност и прозрачност при възлагане на поръчки. „Проучването, обявено от МОМН, бе за 35 хиляди лева. Тогава в резултатите на Радева, която го спечели, се твърдеше, че протестиращите на Орлов мост младежи били с объркани глави”, припомни случая Димитрова.
В сдудиото тя показа документи, до които първоначално от министерството й отказали достъп, но тя получила чрез програмата за достъп до информация. От тях става ясно, че от ведомството-поръчител решават да отстранят от търга за поръчката „Алфа рисърч” – ден по-рано от обявения от същото ведомство краен срок за предоставяне на документи от агенцията.
„Случаят получи отговор от Сметната палата – че министерството не е било в правото си да ни отстрани. Това ме подтикна да се съмняват в честното участие на колежката ми – за това не дължа извинение никому”, подчерта Димитрова.
Експертите предупреждават за легални злоупотреби
„В ЗОП съществува легална възможност за злоупотреби с начина на разходване на обществените средства”, коментира Петър Бакърджиев, шеф на Института за првни анализи и изследвания. Той поясни, че чрез приложението на непрозрачна процедура – т. нар. публична покана, уредена от Закона за обществените поръчки (ЗОП), от законодателя са създадени възможности за провеждане на нагласени обществени поръчки.
Тези законови положения се ползват от недобросъвестни възложители на обществени поръчки, които масово нарушават правилата гарантиращи прозрачността, предвидимостта, правото на навременна информация, равнопоставеността и честната и лоялна конкуренция при обществените поръчки в България.
„В България трайно се е възцарило нежеланието за установяване на прозрачност при разходването на обществени средства”, заяви още Бакърджиев. Той обяви, че в национален мащаб се наблюдава масово нежелание да бъдат въвеждани механизми, които а гарантират ефективното и навременно установяване на проблеми и грешки при приложението на ЗОП от публичните власти. Представителите на множество български публични институции не въвеждат ефикасни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, за да могат да контролират избора при обществените поръчки.
От ИПАИ припомниха още, че тази информация е изпратена на Европейските комисари Вивиан Рединг и Мишел Барние в началото на месец октомври.
Какво сочат данните
Според данни на Агенцията по обществени поръчки са публикувани 6758 публични покани, 5.74% от които са оттеглени от възложителите преди изтичане срока на валидност на поканата.
Според последни данни на ИПАИ от изследвани 395 публични покани на български общини за периода от 19.09.2012г. до 18.10.2012г., само 42 (10.63%) са съобразени с изискванията за прозрачност, предвидимост, равнопоставеност и честната и лоялна конкуренция, гарантирани от националното и европейско законодателство.
„Нагласените обществени поръчки ще ни преследват докато всички не застанем твърдо срещу тях”, заяви Бакърджиев пред http://komentator.bg/ .
