“Ето го малкото чудо! “Шипър” на “Коти” от 1917 г.”, казва управителят на подземието, поставяйки внимателно правоъгълно парченце попивателна хартия в шишенцето: една от гордостите на Осмотеката, която от 25 години съхранява край Париж съкровищата на световната парфюмерия, включително прочути изчезнали аромати.
До него са “О дьо ла Рен д’Онгри”, (буквално “Вода на унгарската кралица”) от 14 век, “О дьо Любен” (1798 г.), одеколонът, който Наполеон използва на остров Света Елена (1815 г.), “Фужер роаял” на Убиган (1884 г.) или знаменитият “Креп дьо Шин” на Мийо (1925 г.).
Температура е 13 градуса, изкуствено осветление, почти религиозно смирение пред стотиците шишенца и стъкълца, подредени по номер и ароматно семейство в подземие от няколко квадратни метра, скрито зад няколко блиндирани врати.
Само няколко посветени имат достъп до мястото, смятано за “сърцето” на това уникално в света хранилище, намиращо се на две крачки от двореца Версай, на територията на висшия международен институт по парфюмите, козметиката и ароматите за хранителната промишленост ИСИПКА (Isipca).
“Това са нашите съкровища - 2500 образци, включително 400, на които особено много държим, тъй като става дума за изчезнали парфюми или такива, които вече не се продават. Възстановихме 175 аромата благодарение на оригиналната им формула, обяснява Ив Танги - бивш “нос” и пазител на този храм.
Той ревниво бди над своите “съкровища” заедно с друг пенсионирал се виден представител на бранша - Жан Керлео, “нос” на Пату в течение на 33 години и основател на Осмотеката (от гръцките думи osme - “аромат” и theke - “сандък”, “място за съхранение”), открита през 1990 г. и ръководена от потомката на фамилия Герлен, Патрисия дьо Николай.
Още неколцина избрани следят всекидневно за надлежното съхраняване на парфюмите и зареждането на 200 куфара с мостри, които обикалят света при поискване. Плиний Стари
Осмотеката, която не се занимава с маркетинг на парфюма, отваря врати и за широката публика - на конференции около селекция от благоухания от минали епохи.
В началото на лятото почитателите на парфюма имаха възможност да се запознаят с аромати, сътворени между 1945 и 1965 г. от парфюмерийните къщи Уърт, Пату, Льолон, Молиньо, Ланвен, Пиге, Роша, Баленсиага, Фат, Ричи, Карвен, Диор и т.н., и техните създатели, сред които и една жена, Жермен Селие, чиято работа стои в основата на редица парфюми като “Ван вер”, създаден за къща “Пиер Балмен”.
Жан Керлео води упорита битка, за да осъществи проекта си, който днес очарова и любители, и професионалисти от цял свят. Заедно с няколко приятели той е създал “база данни на ароматите” и е възстановил стари формули, използвайки редки суровини, които също са изчезнали или са забранени.
“Такъв е случаят със цибета, най-силната животинска миризма, или тинктурата от тибетски мускус на зърна - ключов продукт, които влиза с композицията на много от старинните парфюми. Без него нямаше да го има нито един от великите парфюми на “Шанел”, обяснява Керлео, застанал пред т.нар. “парфюмериен орган”.
“Това тук е клавиатурата на парфюмериста”, добавя той, галейки с поглед редовете с малки флакончета, подредени като клавиши на пиано, в зала, подслонила множество ценни вещи, инструменти и касети, пълни с дъбов мъх, джинджифил, опопонакс (сладка смирна), бензое, пачули или имортела (безсмъртниче).
В търсене на Свещения Граал Жан Керлео е постигнал нещо невъобразимо: успял е да възстанови (по молба на една историчка и в съучастничество с един билкар) Кралския парфюм (Parfum Royal), описан от Плиний Стари през 1-ви век, съдържащ канела, кимион, акациев мед и абаносово масло.
Това мазно вещество, в което няма спирт - влязло в композицията на парфюма през 14 век - излъчва аромат на вечност.
БТА
