Отровата на неравенството стоеше зад бунтовете от миналото лято, констатира британският вестник “Гардиън” по повод отбелязваната днес първата годишнина от началото на размирици в квартали на Лондон и в други градове. Според вестника правителството още не е направило главните си изводи за тези събития, станали причина за смъртта на петима души.
Ако се опитваш да обясниш размириците, най-безопасната стратегия е да не слагаш акцента върху една причина, а да изложиш дълъг списък от фактори, допринесли за тези събития. Това направи и създадената от правителството комисия, която включи в списъка на причините изолирането от общността, семейните проблеми, слабата социална мобилност, лошите отношения между полицията и младежите, консуматорската нагласа. Разбира се, всичко това е вярно, но трябва да се отиде и по-нататък, подчертава вестникът.
“Гардиън” се опитва да обясни как действа социалната отрова, която кара някои хора да се питат дали са по-ценни от други хора, но не малко по-ценни, а с усещане за пълно превъзходство над почти безполезните. Парите стават мерило за ценността на личността.
Според изследване на “Файненшъл таймс” сред сто компании мнозина от техните ръководители получават 300 пъти по-големи заплати от повечето от младшите служители, продължава “Гардиън” и заключава, че няма по-добър начин от този да кажеш на голяма част от хората, че са почти безполезни, след като получават една трета от един процент от заплатите на техните шефове.
Мнозина смятат, че разликите в заплащането, отразяват разликите в способностите. Тоест, че богатите са съвършени, а бедните - глупави. Но от изследванията за гъвкавостта на мозъка от ранна възраст узнаваме, че разликите в социалния или класовия статус са по-скоро причина, а не следствие от разликите в способностите.
По принцип антисоциалните общества предизвикват антисоциално поведение, смята авторите на статията в “Гардиън”. По-голямото неравенство отслабва общността, доверието отстъпва на конкуренцията за статус, страда семейния живот, децата растат готови да живеят по принципа “човек за човека е вълк”, класовите различия и предразсъдъци се засилват, а социалната мобилност се забавя.
Ако консумативността помага за укрепване на накърненото чувство на себеуважение, даже у хората с доходи над средните, как да се справим с чувството за безполезност, което възниква при младежката безработица или седмични заплати на новоназаначени от по 56 лири (ок. 70 евро), пита “Гардиън” в материала си по повод първата годишнина от размириците в Лондон и други британски градове.
БТА
