Руският външен министър Сергей Лавров казва “не” на Запада по въпроса за Сирия толкова много пъти, че може да си съперничи за титлата “Г-н Нет” със своя предшественик от времето на Студената война.

В момент, когато Москва се противопоставя на ръководените от САЩ усилия за нови санкции срещу Сирия и за отстраняване от власт на президента Башар Асад, каленият в битките дипломат, който е и заклет пушач, се оказва също толкова труден събеседник, колкото и дългогодишният съветски функционер, безкомпромисният Андрей Громико.

Лавров е причината за голямото вайкане и недоволство на Запада, който смята, че политиката на неговата страна е пречка за спиране на кръвопролитията в Сирия.

Но той печели похвали в Русия за това, че упорито защитава позицията на Москва. За твърдолинейния президент Владимир Путин, който се върна в Кремъл след четиригодишно отсъствие, той е точният човек на точното място в точното време.

62-годишният бивш посланик в ООН изглежда се наслаждава на предизвикателството. Лавров, който отдавна е свикнал да го критикуват, превръща в изкуство безкомпромисната дипломация и отбива всяка нова нападка срещу позицията на Русия, като просто отново заявява каква е руската политика. За Сергей Лавров това е дипломатическа игра”, каза редакторът на сп. “Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов.

Всички, които преди конфликта в Сирия са се съмнявали в непреклонността на Лавров, би трябвало да се върнат към 2003 г., когато той се противопостави на опитите на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да наложи забрана за пушене в централата на организацията в Ню Йорк. Лавров продължи да пуши, казвайки, че Анан “не е собственик на тази сграда”.

Той има остър език, а почитатели и съперници го описват като голям професионалист и човек, с когото трудно се преговаря. Анан каза, че “се е научил да цени както мъдростта, така и остроумието му”.

През почти десетте си години като постоянен представител на Москва в ООН Лавров се прочу със своята неотстъпчивост. По съветско време Громико също заемаше този пост, преди да стане външен министър

Именно там той кали своите умения в дипломатическите битки и по-късно ги пускаше в употреба в моментите, когато трябваше да се противопостави на съперници или партньори, които виждаха света по различен начин, включително по отношение на бившия държавен секретар на САЩ Кондълиза Райс.

Дългогодишният журналист и член на американския Съвет за международни отношения Глен Кеслър го нарича “шоумен, който без колебание използва дипломатически кинжал”. За отношенията му с Райс Кеслър каза, че той е знаел как “да я управлява”.

Изграждане на образа на Русия

Уменията на Лавров и славата му на труден преговарящ го направиха естествен избор за Путин, когато през юли 2004 г. президентът решаваше кого да назначи за външен министър на мястото на Игор Иванов.

Въпреки че като държавен глава Путин ръководи външната политика, руски експерти казват, че Лавров е повече от обикновен изпълнител на политиките, които му диктува Кремъл.

“Никой не може да се мери с него по професионализъм и умение да общува”, заяви бившият директор на Националната лаборатория за външна политика Владимир Фролов, който сега ръководи комуникационна компания “Лефф груп”.

“Неговата независимост зависи от въпроса. За Сирия той очевидно има голямо влияние. Той до голяма степен направлява политиката и има известни основания да твърди, че е върнал Русия в центъра на вземането на решения на международната сцена”, каза той.

На Запад Лавров и страната му са критикувани, че блокират призивите за оттегляне на Асад от властта. Когато в четвъртък Анан подаде оставка от поста специален пратеник за Сирия, той се оплака от “обвинения и обиди в Съвета за сигурност”, от липса на воля за мир сред главните действащи лица.

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън изрази своето недоволство миналия месец, като каза, че Русия и Китай ще “платят” за това, че са използвали правото си на вето в Съвета за сигурност, за да задържат на власт сирийския лидер.

Лавров отговори със сериозна физиономия, като просто повтори позицията на Русия, подчертавайки, че нейната политика не се върти около това да се задържи някой на власт. В изказването си той намекна, че Москва е била подложена на изнудване, за да бъде накарана да промени позицията си.

Позицията на Москва се формира отчасти от неотклонно следвани интереси. Русия има военноморска ремонтна база в Сирия и продава оръжия на Дамаск. Тя иска да запази влиянието си в Близкия изток.

Но битката й е и идеологическа: Русия иска да спре това, което според нея е стремеж на Запада да използва ООН, за да сваля от власт лидери, които не му харесват. Няма съмнение, че Лавров изцяло подкрепя политиката на Москва по този въпрос.

“Истинският Лавров”

Завръщането на Путин в Кремъл през май също изглежда изгодно за Лавров, който запази поста си, когато сравнително либералният Дмитрий Медведев беше избран за президент през 2008 г., тъй като по конституция Путин нямаше право да се кандидатира за трети пореден мандат.

Високопоставен дипломат в Москва каза, че Лавров има “много по-голяма тежест” в правителството, откакто Путин отново е станал президент, и че се е завърнал “истинският Лавров”.

Лавров, който е дипломат по професия и чието първо назначение е било в Шри Ланка, няма да остане на поста колкото Громико, който беше външен министър на СССР 28 години и си спечели прякора “Г-н Нет” заради блокирането на западните ходове в ООН.

Но Лавров, който по думите на дипломатически източници уважава Громико, показва, че може да оцелява в политиката, след като остава на поста вече осем години, макар да се говори, че между него и външнополитическия съветник на Кремъл Сергей Приходко има съперничество.

Лавров, който е член на партията “Единна Русия”, оглавявана доскоро от Владимир Путин, е прагматик и оцелява отчасти поради това, че се представя като професионален дипломат и избягва да играе явна роля във вътрешната политика.

Лавров, който говори английски, френски и синхалски, преживя няколко кризи, защитавайки политиките на Москва еднакво твърдо както по въпроси като демокрацията и правата на човека, така и по теми като войната с Грузия през 2008 г. и войните с бунтовниците в Чечения.

Рафтинг и пушене

Положението му не винаги е било леко. Когато е работел в централата на ООН по времето на президента Борис Елцин, който често не държеше властта толкова здраво, колкото Путин, Лавров понякога е трябвало да прекарва дълго време в мъчително очакване на указания.

Веднъж, когато казал на свои колеги в Съвета за сигурност, че чака указания от правителството, бил чут да промърморва: “Тоест, ако имах правителство.”

Когато Русия настояваше за смекчаване на санкциите срещу Ирак, американски служител казал на Лавров на закрито заседание на Съвета за сигурност, че това би било все едно да се “одобри ресторант с хлебарки в супата”.

Според дипломатически източници Лавров отвърнал: “Не искаме да дадете пет звезди на Ирак. Искаме само да кажете, че той е “Кентъки фрайд чикън”.

Британски вестник съобщи веднъж, че той загубил самообладание и наругал тогавашния британски външен министър Дейвид Милибанд в телефонен разговор за войната в Грузия.

Външното министерство опроверга информацията. Лавров каза, че е цитирал европейски колега, който нарекъл грузинския лидер “скапан ненормалник”.

Лавров, който е женен и има дъщеря, обича да си почива, като ходи на рафтинг със стари приятели веднъж годишно, свири на китара и пише поезия. Написал е химна на елитния институт за международни отношения в Москва, който е завършил.

Не може да търпи глупаците. Когато загуби търпение, пита: “За какво говориш?”. Ако не иска да прави изявления за медиите, залепва мобилния си телефон до ухото.

“Винаги, когато можеше, пушеше “Малборо” и се наслаждаваше на чаша шотландско уиски”, разказва бившата кореспондентка на Ройтерс в ООН Ивлин Лиъполд, която години наред е отразявала дейността му. Каквото и да казва Анан, Лавров ще си пуши, ако иска.

БТА