“Като дете бях отвлечена в Индия, продадоха ме в Канада, а крайната дестинация бяха Съединените щати”, казва Рани Хонг, която оглавява фондацията “Трони” - група за борба с трафика на хора. Ужасяващият жизнен опит на Рани Хонг е само една от потресаващите истории, представени на състоялата се неотдавна в Лос Анджелис конференция на експерти, изследващи различните форми на незаконни мрежи, жертви на управляващите тази мрежи престъпници, както и група технолози от Гугъл и други технологични компании.
Освен г-жа Хонг пред присъстващите говориха жертва на сексуален трафик, бивше дете войник в Уганда, както и мнозина севернокорейци (сега имигранти в Южна Корея). Някои от тях разказаха, че са били замесени в трафик на хора и мошеничество. Голям брой от изказалите се представиха сродни разкази за личните си страдания, след което преминаха към обяснения как според тях технологиите могат да помогнат за разкриване на подобни мрежи за трафик.
Срещата бе по идея на “Гугъл айдиас” - малко звено в интернет гиганта, което се самоназовава “мозъчно-действен тръст”. Ръководено от Джаред Коен, бивш служител в Държавния департамент на САЩ, това подразделение има задачата да изследва каква може да бъде ролята на технологията за справяне с едно от най-големите предизвикателства пред хората. И в опитите да подкопае престъпните мрежи за трафик на всичко - от твърди наркотици до човешки органи, тази група е несъмнено една от най-непоколебимите измежду многото други.
По ирония онези, които ръководят незаконни мрежи, са склонни отрано да приемат новите технологии. “В действителност много от тези средства увеличават възможностите на хората, за добро или за лошо”, казва Коен. Например наркотрафикантите използват Джи Пи Ес сигналите от мобилни телефони, за да проследяват движението на своите екипи и да ги държат далеч от полицията. Това създава главоболия за силите на закона и реда, но има и контраудари срещу мобилната революция. Например когато някой бос бъде най-сетне хванат, ченгетата може да съумеят да разплетат цялата мрежа за трафик само като се сдобият с данните от мобилния му телефон.
Целта на срещата в Лос Анжелис бе да подбуди ново мислене как мобилният интернет и другите технологии да бъдат използвани срещу трафикантите, като същевременно да бъдат представени няколко действащи проекта. Един от тях е компютърен модел, който показва законната търговия на всякакви оръжия между различни държави. Въпреки че данните в модела са публично достъпни, те са разположени в различни бази данни и събирането им на едно място би отнело векове на повечето организации. Благодарение на опита от проекта “Биг дейта” (Големи данни) корпорацията Гугъл успя да създаде инструмент, който ще може да се използва, да речем, от разследващи журналисти и други хора, за да се установи например дали конкретни доставки на оръжие са легални или не.
Друга инициатива, чийто поддръжник е Интерпол - най-голямата международна полицейска организация - включва създаване на цифров Глобален регистър, който ще позволи на полицаи и други потребители да удостоверяват произхода на продуктите чрез приложение към мобилните си телефони, което разчита бар кодовете на опаковките. Шефът на Интерпол Роналд Ноубъл очаква това да попречи например на производители на фалшиви фармацевтични средства да ги продават в законни търговски вериги.
На въпрос къде Гугъл ще насочи усилия в бъдеще, изпълнителният директор на компанията Ерик Шмит дава предпазлив отговор. “Необходим е многостранен подход и ще сте сред победителите”, казва той. Целта на срещата в Лос Анжелис, обяснява Шмит, е да използва обединителната сила на Гугъл за събиране на хора от различни групи, които проучват или се борят с незаконния трафик, да седнат заедно, да споделят знания и да обсъждат нестандартни проекти. След това компанията ще може да работи с тях и други заинтересовани в тази сфера фирми за създаване на “кратък списък” от инициативите, които да подкрепи.
Циниците може да се заядат, че всичко това звучи като упражнение по връзки с обществеността, нагласено от компанията, която иска да подобри репутацията си, опетнена от смущаващи проблеми с опазването на личните данни. Но Коен е твърдо убеден, че случаят не е такъв и че Гугъл истински вярва, че може да направи повече за разкриване и пресичане на незаконни мрежи. “Нашите инженери обичат да се справят с истински, истински конкретни и тежки проблеми”, казва той.
Неколцина от присъстващите севернокорейци казаха, че се надяват Гугъл и други технологични фирми да намерят най-сетне начин да разбият баража от пропаганда, на който са изложени гражданите на Северна Корея. Ким Гуан-джин, бивш високопоставен застрахователен служител в Северна Корея, разказа, че мнозина негови съграждани са подвеждани да вярват, че помагат за увеличаване на богатството на страната си, като биват въвличани в застрахователни мошеничества и контрабанда на ценни метали, а всъщност парите отиват у ръководството на страната. “Трябва да ги уведомим, че те вървят в погрешна посока”, настоя той.
Фондацията “Трони” на г-жа Хонг се надява, че технологичните фирми ще могат да предоставят на родителите следи, по които да намират децата си, отмъкнати от трафиканти. Нейната надежда е, че мобилните и другите технологии ще разкрият пътищата, по които престъпниците прекарват децата през държави и граници. Същевременно при изчезване на дете апликации към мобилните телефони ще могат да вдигат на тревога голям брой хора, като се разпространява неговите снимки. Гугъл има силата да промени системата и да спаси живота на милиони хора, казва тя. От компанията зависи да се справи максимално добре с тази задача.
БТА
