Предупрежденията, че дълговата криза в еврозоната и вялото възстановяване в САЩ ще повлекат надолу Азия станаха реалност миналия петък, когато Китай обяви, че нарастването на брутния му вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие се е забавило до 7,6 %, а това е най-слабият темп от три години за втората по големина икономика в света.
Икономиката на Сингапур се сви с 1,1 % през същия период до голяма степен заради спад от 6 % в промишленото производство. Индия, която заедно с Китай предвожда икономиките в региона, също се очаква да отчете свиване на растежа тази година, като Азиатската банка за развитие (АБР) прогнозира, че темпът на годишното увеличение на БВП ще отслабне до 6,5 % през 2012 година, спад в сравнение с първоначалната оценка от 7 %.
“Перспективата за развиваща се Азия се влоши заради различната глобална среда и по-бавния растеж в Китай и Индия”, обяви банката в доклад в четвъртък.
“Забавянето на растежа в САЩ и еврозоната отслаби търсенето на износа от региона”, се отбелязва в доклада. “Напоследък възникна и безпокойство за икономическата сила на важни развиващи се икономики”, се допълва в документа.
Освен че страдат от слабия износ, водещите икономики в региона отчитат и спад в продажбите на дребно, като например в Хонконг, където между януари и май приходите се увеличила с 13,5 % на годишна основа - забавяне спрямо 24,9 % годишен растеж, отчетен година по-рано.
“Ние все още се борим със северноатлантическите финансови кризи и застоя в световната търговия, които започнаха през този месец преди пет години”, коментира Дейвид О’Риър, главен икономист в хонконгската Обща търговска камара. “Най-вероятно е Хонконг да е в рецесия, точно сега”, допълва той.
Азия играе роля и като вносител. Най-новите данни от Пекин разтърсиха Австралия, която изпраща над една четвърт от износа си за Китай.
Новината предизвика опасения, че австралийският БВП, чийто темп е 2,2 % за 12-те месеца до юли, ще бъде под равнището от 3,1 %, което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира за текущата финансова година до края на юни 2013 година.
Признаците на забавяне там вече са налице: безработицата нарасна от 5,1 % на 5,2 %, след като през юни бяха закрити 27 000 работни места; големите миннодобивни компании замразяват новите проекти; търговията на дребно е тежко засегната от свиването на потребителското доверие.
От ноември централната банка свали лихвените проценти, а и сигнализира, че може да ги понижи още, за да предотврати рецесия.
Цзючжун Чжуан, заместник-главен икономист на АБР с централа в Манила, заяви обаче, че регионът все така ще допринася най-много за глобалната икономика въпреки отслабващия растеж.
“Над половината от световния БВП ще продължи да идва от Азия”, посочи той пред ДПА в петък. “В световен план не очакваме рецесия, но има рискове, най-големият от които е кризата в еврозоната. Нашето мнение е, че кризата в еврозоната няма да прерасне в глобална криза”, допълни той.
“Вярваме, че страните от еврозоната работят заедно и ще излязат с действия, които ще предотвратят разрастване на кризата в еврозоната до глобална криза”, каза той.
Азиатските икономики все пак трябва да подобрят издръжливостта си на външни шокове, отбелязва той, като намалят зависимостта си от външното търсене, стимулирайки вътрешните и регионалните източници на растеж и модернизирайки местните индустрии. Икономистът Лю Юанчун, професор от китайския университет Ренмин, коментира, че забавянето, което Китай преживява, е признак и за структурни проблеми.
“Преди, ако (темпът на увеличение на БВП) бе спаднал под 8 %, това щеше да бъде огромна неприятност за Китай. Най-големият проблем щеше да бъде рязко нарастване на безработицата”, посочва той.
“С това забавяне обаче, проблемът с безработицата не е толкова отличителен. Това показва, че има известни фундаментални промени в структурните проблеми на Китай”, твърди той. Това показва, че сегашното забавяне вече не е само спад в краткосрочното търсене, но и “фундаментален проблем на потенциално намаляване на способността да се предлага”, допълва той.
Вътрешните проблеми също натежаха на азиатските икономики. Япония, например, все още се възстановява от миналогодишното земетресение и цунами и последвалото ядрено бедствие. Страната също така се бори с дефлация от над едно десетилетие, а в същото време все повече японски компании изнасят заводите си в чужбина.
В момента Nissan Motor Co. произвежда 27 % от автомобилите си в Китай, повече отколкото в Япония.
Минору Морита, политически анализатор от Токио и бивш редактор на водещо икономическо списание, твърди, че преместването на производството в чужбина “би могло да влоши допълнително местната икономика”.
Вместо това “правителството трябва да направи повече, за да подпомогне създаването на работни места и да се повиши вътрешното търсене”, препоръчва той.
Цзючжун Чжуан от АБР отбелязва, че регионът ще извлече ползва от засилването на търговията между неговите икономики.
“Регионалната интеграция ще изиграе важна роля в такъв смисъл, че междурегионалната търговия и финансова интеграция ще допринесат да се подобри конкурентоспособността на региона и да се повиши издръжливостта”, заключава той.
БТА
