На 22 юни 1898 г. е роден Ерих Мария Ремарк – един от най-известните автори на антивоенни романи. Произхожда от работническо семейство от Оснабрюк. На 16 години прави първите си литературни опити. Пише стихотворения, есета, и започва да работи върху първия си роман. Осемнадесет годишен е мобилизиран и пратен по фронтовете на Първата световна война. Раняван е няколко пъти.
След края на войната желае да стане музикант, после – художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава дописва първия си роман – „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си Ана Мария. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му.
lira.bg
Най-четени статии:
-
Русия удари град Днепър с междуконтинентална балистична ракета (МБР) от…
-
Западните медии съобщават за възможна покупка на Северен поток от…
-
Американски конгресмен съобщи за предполагаема среща между Путин и Тръмп…
-
След нашия внезапен удар с помощта на най-новия РСД „Орешник“…
-
„Мигрантите са необходимост. Факт е, че имаме много напрегната демографска…
-
Главното разузнавателно управление (ГУР) на украинското министерство на отбраната е…
-
"Орешник" не е "вундервафе" - оръжие - чудо. Терминът е…
-
Доналд Тръмп, след като встъпи в длъжност като президент на…
-
Конгресът на САЩ работи върху поправки в закона за подпомагане…
-
Въоръжените сили на Украйна са изпратили специално подразделение за безпилотни…
от нета
-
Овен Днес е ден, в който трябва да търсите различни…
-
Според Васту Шастра, древноиндийската наука за хармония и енергийно равновесие,…
-
Баба Ванга, известна с точните си предсказания за световни събития…
-
Германският външен министър Аналена Бербок подаде молба за развод след…
-
За много хора Нова година е символ на празничност, ново…
-
Димо Алексиев е попаднал в нечий капан. В това е…
-
„Един от най-трудните моменти в моя живот беше, когато баща…
-
Поредно заседание по скандалното дело срещу пловдивския фотограф Димитър Дардов…
-
Теодора, по-известна като Беба, която наскоро напусна Къщата на „Биг…
-
В Съединените щати учителка от Северна Каролина е осъдена на…