Френският президент няма да има време да се наслади на победата: кризата го чака зад ъгъла. Ще трябва ли Оланд да се откаже от програмата си?
Най-после неприятностите започват. Тази фраза, често приписвана на Леон Блум първия социалист, оглавил френско правителство , но която всъщност е на Брак-Дерусо депутат от Народния фронт приляга отлично на Франсоа Оланд след ясната победа на втория тур на парламентарните избори. Фразата може дори да бъде осъвременена: Неприятностите настъпват сега!
Спечелил властта благодарение на трудностите на десницата в кризата, президентът на Републиката сега е изправен пред изпитанията, които тази криза му обещава. Той разполага за това с всички необходими правомощия - цялата изпълнителна власт, целия парламент, в това число и Сената, без да броим регионите и множество общини. Така че ако се провали, левицата няма да има никакво оправдание.
Ще стане ли тя жертва на арогантността на победителите? Дебне ли я високомерието на изборната победа? Левицата твърди обратното. Уверява, че ще търси съгласие, ще уважава опозицията, ще се вслушва внимателно в обществените организации. Социалистите сипят успокоителни думи, за да отстранят призрака на неподелената власт. Честно казано, каквито и да са намеренията на победителите, правителството на Жан-Марк Еро няма да има време да вкуси победата, а още по-малко да се възползва от нея. Ситуацията във Франция налага то да й посвети цялото си внимание.
Победената в няколко последователни избори френска десница сега призовава левицата да се откаже незабавно от програмата си. Европа, твърди тя, върви в обратната посока и Франция трябва да следва това движение. Странно увещание. Изпаднала в малцинство във Франция, консервативната партия се е вкопчва в Европа, за да наложи въпреки всичко политиката си.
Тя очевидно забравя, че мерките за икономии, за които тя настоява, бяха приложени в Гърция, Испания и Португалия и доведоха до драматична рецесия, при която изплащането на дълга им става още по-малко вероятно. Да не говорим за жертвите, наложени на хората на тези страни, които изнемогват. Трябва ли наистина да се следва този път? Трябва ли човек да капитулира още преди да е оказал съпротива?
Напротив, управляващата левица трябва да покаже, че политиката може да е различна. Не политика на либерализъм, критикувана от десницата, “издълбала” бездънен държавен дефицит, а реалистична политика на справедливо разпределени усилия, която трябва да възстанови бюджетното равновесие до пет години - задължителен етап, през който трябва да се мине, за да не се допусне финансова тромбоза - като същевременно избегне рецесията с решителни действия в подкрепа на инвестициите и иновациите.
Преди и след изборите социалистите говорят само и единствено за усилия. Сега на тях се пада честта да ги положат. Те трябва да орежат някои разходи, но преди всичко да реформират държавата, като намалят разходите й и увеличат нейната ефикасност. Социалистите трябва да мобилизират страната, за да й възвърнат конкурентността. За това трябва да поведат европейска битка, която не е загубена предварително въпреки съпротивата на консерваторите от целия континент.
За всичко това е нужен преди всичко нов социален компромис, при който компаниите да се изправят на крака въз основа на взаимни отстъпки, с равнопоставеност и споделени жертви.
С други думи е нужно не отхвърляне, което никой няма да разбере, а реалистично, трезво и дръзко прилагане на проекта, въз основа на който беше избран Оланд, дори и ако е нужно този проект да се нагоди към новите перспективи за растеж. Нищо не е гарантирано с този изборен резултат, но и нищо не е загубено. Няма съмнение - неприятностите настъпват сега.
