За разлика от Анна Чапман, червенокосата руска шпионка, заловена в САЩ през 2010 г., турската студентка Нарин Коркмаз няма същия чар, но що се касае до резултатите, тя изобщо не си поплюва. Нарин е истинска, съвременна Мата Хари.
Двадесет и пет годишната студентка е обвинена, че била част от една невероятна шпионска мрежа, ръководена от полковник Ибрахим Серзер. Двамата заедно с техните съучастници са крали години наред военни тайни в Турция, а после са ги продавали в чужбина. Мрежата е наброявала 51 души, повечето от които вече са в ареста. Срещу тях са повдигнати обвинения от прокуратурата в Измир, но шпионите в действителност са били разпръснати из цялата страна.
За да се добере до информациите, бандата използвала множество техники. Като начало е предлагала пари, подаръци, ваканционни пакети на всеки, който може да предостави ключово важни данни. После затягала примките около тези хора.
Други служители, чиновници или обикновени труженици пък били притискани до стената с помощта на проститутки, които бандата набирала в чужбина. Срещите на тези хора с жриците на любовта били филмирани тайно и после шпионите принуждавали жертвите си да им сътрудничат.
С помощта на проститутките освен това са били създавани досиета с информации от личен характер за мишените, в които са фигурирали слабите им места, подходящи за атаката, като пристрастеност към парите, алкохола, жените, финансови и религиозни проблеми и др.
Шпионите са разполагали с досиета за почти 5000 души, така че според пресата в Турция щетите, нанесени от бандата, най-вероятно са значителни. Защото бандата започнала да действа през 2006 г., като е откраднала около 165 000 секретни документи, карти и данни, касаещи турските военни бази, турските военни проекти и разположението на турските военни части.
Друг значим аспект е, че шпионите може би са се опитали да саботират националното финансиране за програмите за разработване на оръжейни системи, като са благоприятствали по този начин чуждите компании. Според добре запознати източници, шпионската мрежа е продала документи, касаещи НАТО, неговите правила за борба с пиратските набези и за механизмите за реакции на алианса.
Шпионската организация е можела да разчита на завиден брой военни и членове на специалните части, някои от тях все още на работа, а други освободени от длъжност. В списъка на обвиняемите фигурират полковници, капитани, шефът на разузнаването на Гьолчук и отговорник за сътрудничество с чужбина в министерството на отбраната.
Впечатляващо е и нивото на компаниите, засегнати от шпионските удари. Сред тях са оръжейният производител Рокетсан (Roketsan), Съветът за научни и технологични изследвания Тубитак (Tubitak), производителят на електронно оборудване за целите на отбраната Алселсан (Alselsan), компанията за софтуер и системни продукти, работеща във военновъздушния сектор Халвесан (Halvesan) и компанията ТАИ (TAI), работеща в сектора на военновъздушната отбрана. Казано с две думи, шпионската мрежа е поразила най-доброто от турската военна промишленост.
Студентката Нарин Коркмаз е била натоварена със задачата да намира момичета за мрежата, които вербувала в чужбина. После ги вкарвала в Турция, където уреждала сексуалните срещи в луксозни хотели или апартаменти, наети от бандата. Някои от чиновниците, участвали в подобни срещи, после нямали никакъв проблем да сътрудничат на мрежата срещу пари. Но ако някой отхвърли офертата за сътрудничество, над него веднага надвисвала заплахата за изнудване заради прегрешението му в стил червени фенери.
Къде са били изнасяни тайните, до които се добирала шпионската мрежа? В турската преса се появиха много хипотези. Първата посочва като главен заподозрян Израел, чийто отношения с Турция се влошиха и който винаги е бил нарочван за черната овца.
Вторият заподозрян е Гърция, исторически съперник на Анкара. Поне в един от случаите, свързани със шпионската мрежа, има доказателства в тази насока. Третият заподозрян е Русия, която има интерес да държи под око Турция и да сложи ръка върху ценни турски информации - нещо, което не датира от днес.
