Хр. е едно симпатичен млад мъж, с когото се запознах на рождения ден на приятелката ми. Неговият случай, макар и частен е симптоматичен за една група от нашето общество. Тази на младите лекари, които все още не са се овълчили и огладнели и за които хипократовата клетва не е само прелюдия към събирането на пари под масата.

Хр. е завършил медицина с висок успех още наесен. За да се издържа по време на следването си той е разчитал преди всичко на стипендията си и на работата си като санитар в голяма софийска болница. По негова молба не пиша името на това медицинско заведение, затова просто ще го наричам Болницата.

Хр. от няколко години не е затруднен и с избора си на специалност – той знае, че иска да стане анестезиолог. Професия към която няма голям интерес, понеже трудно се докарват странични приходи, а реално от нея има много голяма нужда. И докато наборите на Хр. тресат кючеци по фолк клубовете, той чете учебници. На английски и немски. Защото от неговите знания и умения ще зависи живота на хиляди оперирани в следващите години.

Именно заради добрите впечатления от работата на Хр., от Болницата му предлагат да започне работа като редовен лекар още след полагането на последния изпит. Хр. е доволен, защото е бил оценен, а и вече ще смени миенето на чинии, подмяната на памперси и чистенето на подове с истински лекарски труд. От Болницата са готови да го назначат веднага след като представи академична справка за приключило обучение и след като бъде вписан в регистрите на Българския лекарски съюз (БЛС).

Академичната справка на Хр. е готова сравнително бързо. Остава вписването в лекарския съюз. Което не би трябвало да бъде проблем, тъй като от БЛС нееднократно декларират, колко са нужни младите доктори. Въпреки това Хр. удря на камък. Служителката, която го посреща в офиса на съюза му фамилиарничи и категорично му отказва да го впише. Въпреки това Хр. не губи кураж и се среща с шефа на софийската организация на БЛС. Тя не протича по много по-различен начин. „Момче, какво търсиш в България с тия чужди езици? Грабвай си багажа и отивай в чужбина”, това е съвета, който Хр. получава. Обяснено му е, че за БЛС може да кандидатства едва след като получи дипломата си, независимо че има академична справка за успешно приключено обучение. Отказът на БЛС да го впише, означава, че Хр. трябва да бъде безработен три месеца – колкото е небходимо на Медицинския Университет да изготви и връчи дипломите.на младите доктори. В същото време през тези 3 месеца Хр. вече не е студент и няма право да получава стипендията си за отличен успех. На въпрос как трябва да оцелее през тези три месеца от БЛС му отговарят: „Не ни интересува. Младо момче си, ще се оправиш някак си”.

Историята все пак завършва с хепи енд за Хр. Не и за българските пациенти. Защото Хр. решава да си търси късмета в Германия. И го одобряват още от първата болница, в която си подава документите. Сега единствено му предстои да си защити нивото по немски и да замине да работи в чужбина. Както и 50% от съвипускниците му от групата, с която завършват МУ – освен в Германия, те ще лекуват в Словения, Хърватска и Великобритания. Но за които все пак държавата е плащала обучението и стипендиите им в продължение на 6 години. Само и само за да разберат накрая, че са се оказали излишни както за държавата, така и за съсловната организация, която по принцип би трябвало да брани интересите им.

Преди няколко месеца заявих в публикацията „Олигофрениада”, че ако лекарите протестират, ще подкрепя протеста им. Сега официално обявявам, че ако протестите се организират от лекарския съюз – няма да го направя. Защото явно целта на БЛС е не реформата, а да се запази сегашното положение на ниски официални и високи подмасови доходи, а не по-добро здравеопазване.

П.П. Вчера бе официалното връчване на дипломите на випуска на приятелката ми и на Хр. Това, което всички зрители на БНТ видяха, бе потвърждение на текста, който написах преди около месец, но чак сега успях да пусна. Отличничката на випуска – „Златният Хипократ“ Ивайла Узунова призна, че ще остане без работа по желаната специалност. Защото за ендокринологията, както и за много други желани специалности има обявена „нулева година“ за специализации. Така че млади момичета и момчета, на добър час и ауфидерзеен, гуд лък и ариведерчи!

Източник: misho.eu