Някои акули могат да стават невидими както за плячката си, така и за своите нападатели, се твърди в изследване, цитирано от Ем Ес Ен Би Си.
Оптическата илюзия е възможна благодарение на „измамата“ на светлината. Учените установили, че близо 50 различни видове акули, или повече от 10% от всички известни видове, излъчват светлина. Те се съсредоточили върху един конкретен вид – гладката светеща акула. С помощта на специални органи, наречени фотофори, разположени в долната част на тялото й, тя излъчва светлина надолу. Тъй като очите на много от хищниците са насочени нагоре, това е често срещан вид камуфлаж в мезопелагиалната зона – между 200 и 1000 метра под морската повърхност, но за първи път тя е демонстрирана при акулите. При симулирано нападение този вид акули успели да излъчат силен светлинен сигнал, продължил близо час, като спектърът на светлината се доближавал максимално до този в естествената им среда дълбоко под водата. Освен това акулите успели да изменят излъчения сигнал в отговор на външните светлинни промени. Както при повечето акули, челюстите на гладката светеща акула са обърнати надолу и затова тяхната камуфлажна система им позволява да нападат своята плячка с „невидима“ лекота.