"Хъбъл" откри звезда, която "поглъща" планета

Най-горещата известна досега планета в Млечния път може да се окаже и тази с най-кратък живот. Обречената планета бива „изяждана“ от своята звезда, става ясно от наблюденията, извършени от новия инструмент на борда на космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА - Cosmic Origins Spectrograph (COS). На планетата може да й остават „само“ още 10 млн. години, преди да бъде напълно погълната, съобщава „Сайънс дейли“.
Планетата, наречена WASP-12b, се намира толкова близо до своята звезда, че за да я обиколи, са й необходими едва 1,1 дни. Заради близостта си до своето „слънце“ WASP-12b е нагрята до над 1500 градуса по Целзий. Планетата е близо 40 пъти по-масивна от Юпитер. Атмосферата й се е разширила и вече е близо три пъти по-голяма от радиуса на Юпитер, като част от нея се прехвърля върху звездата. Ефектът на обмен на материя между два звездни обекта се среща често в двойни звездни системи, но за първи път се наблюдава планета, участваща в такъв процес.
„Наблюдаваме огромен облак от материя около планетата, който се отдалечава и бива поглъщан от звездата. Идентифицирали сме химични елементи, които никога досега не са били намирани на планета извън нашата слънчева система“, обяснява британският учен Карол Хасуел, която води изследването. Миналия февруари учени предположиха, че повърхността на планетата може да бъде изкривена от гравитацията на звездата, както и че гравитационните сили до такава степен ще нагреят външната й част, че атмосферата на планетата ще се разшири значително. Сега „Хъбъл“ потвърждава тази теория.
Звездата WASP-12 е жълто джудже, разположено на около 600 светлинни години в съзвездието Колар. Екзопланетата бе открита от британската обсерватория WASP (Wide Area Search for Planets) през 2008 г. Високата ултравиолетова чувствителност на спектрографа на „Хъбъл“ COS позволи да бъдат измерени колебанията в светлината, излъчена от звездата WASP-12, докато планетата преминава пред нея. Така учените са установили, че екзосферата на WASP-12b е твърде разширена за планета с подобни размери. Тя надвишава Повърхността на Рош, което означава, че част от нейната материя ще бъде безвъзвратно изгубена. Повърхността на Рош е гравитационно ограничение, което се използва за звезди в двойни системи. Ако звезда в краен еволюционен стадий се разшири и превиши своята повърхност на Рош, материята извън тази повърхност попада в другата звезда или остава в междузвездното пространство.

Станете почитател на Класа