Миниатюрна скална проба, донесена от мисията „Аполо 17“ през 1972 г., промени представите на учените за древните сблъсъци на Луната половин век по-късно.
Образецът, носещ името 76535, се е формирал на почти 50 км под повърхността, но въпреки това не показва следи от силни ударни деформации.
Дълго време се смяташе, че той може да е бил изхвърлен от гигантския кратер „Южен полюс – Ейткън“. Но проведено ново изследване показва нещо друго.
Екип, ръководен от Евън Бьонес от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“, е симулирал образуването на големи кратери с помощта на суперкомпютри.
Оказва се, че ударът, формирал басейна на Морето на яснотата (Mare Serenitatis) от видимата страна на Луната, е могъл да „издигне“ скалата от дълбините по време на срутването на скалните маси – плавно и без разрушителни сътресения.
Това откритие измества датата на удара, създал Морето на Яснотата, допреди 4,25 милиарда години – с около 300 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Подобна промяна пренаписва цялата картина на ранната история на Луната и Земята
Именно по лунните кратери и басейни учените калибрират хронологията на бомбардировките във вътрешната част на Слънчевата система.
„Тази скала е като капсула на времето от зората на лунната история“, казва Бьонес.
Новите данни предполагат, че и други големи лунни басейни може да се окажат по-стари, отколкото се е смятало досега.
