Учени от университета в Берн, Швейцария, предложиха нова теория: Слънцето може да е повлияло на образуването на скали и пукнатини на повърхността на Меркурий, най-близката до него планета.
Изследователите предполагат, че приливните сили от Слънцето са изиграли важна роля в този процес – подобно на тези, които причиняват приливи на Земята, макар и много по-слаби.
Това откритие подкопава дългогодишната хипотеза, че неравностите на повърхността на Меркурий са причинени единствено от охлаждането и свиването на кората му.
Идеята за новата хипотеза идва от необичайното поведение на Меркурий в орбита.
Планетата се движи по много удължена траектория и се върти около оста си по уникален начин: три завъртания около оста си за всеки две орбити около Слънцето.
Този резонанс причинява постоянно „разтягане и свиване” на повърхността, което може да остави забележими следи под формата на пукнатини, неравности и скали.
За да провери новата хипотеза, екип от експерти, включващ д-р Лилиан М. Л. Буркхард и професор Николас Томас, е създал компютърен модел. Неговата цел е била да провери как приливните сили са повлияли на Меркурий в продължение на милиарди години.
Резултатите показват, че макар приливните сили да не причиняват разломи, те могат да определят тяхната посока и местоположение.
Това откритие е от голямо значение за по-нататъшните изследвания на Меркурий.
До края на 2026 г. космическият кораб BepiColombo, разработен от Европейската космическа агенция (ESA) в сътрудничество с Японската агенция за космически изследвания (JAXA), ще пристигне на планетата.
Университетът в Берн също се присъедини към тази мисия и разработи един от ключовите научни инструменти – BELA, лазерен алтиметър. Това устройство ще създаде суперточна 3D карта на повърхността на Меркурий.
Според професор Томас, новите високопрецизни данни ще помогнат да се разбере по-добре как се е променила повърхността на Меркурий през геоложкото време.
„Нашите открития могат да променят представите за това как се развиват планетите“, убедена е Лилиан М. Л. Буркхард.
Резултатите от проучването са важни не само за изучаването на Меркурий. Те могат да бъдат показателни и за други планети в Слънчевата система, включително Земята.
