Юпитер първоначално е бил два или дори два и половина пъти по-голям, отколкото е сега, коментират астрономи. Те са установили това чрез внимателно проучване на орбитите на някои от неговите спътници, а именно Йо, Амалтея и Теба.
Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята и приблизително 11 пъти по-голям: диаметърът му е почти 140 хиляди километра.
Това означава, че в самото начало на историята на Слънчевата система, тоест преди 4,6 милиарда години, той е достигал около 300 хиляди километра.
Астрономите са разкрили, че луните на Юпитер имат „памет“ за движението си: те не винаги са били там, където са сега, и миграцията им до голяма степен е зависела от размера на планетата.
Един от четирите най-големи спътника на газовия гигант, Йо, известен с вулканичната си дейност, сега се намира на 422 хиляди километра от него.
За сравнение, средното разстояние от Земята до Луната е 384 хиляди километра. От тези четири „галилееви“ луни, Йо е най-близката.
Но някои други, по-малки спътници са още по-близо: 167-километровата Амалтея е на 181 хиляди километра от Юпитер, а 100-километровата Теба е на 129 хиляди километра разстояние.
Специалистите са изчислили, че Йо първоначално се е образувала много по-далеч от Юпитер, отколкото е сега, но впоследствие бързо се е приближила поради „сблъсък“ с околния газ и прах. И тогава в един момент е влязла в така наречения орбитален резонанс с Амалтея и Теба.
Орбиталният резонанс е вид „музикална хармония“ в движението на небесните тела в дадена система: например, когато един спътник прави една обиколка около планетата, друг успява да направи две за абсолютно едно и също време.
В този случай „синхронизираните“ небесни тела си влияят взаимно със своята гравитация, а Йо е наклонила орбитите на Амалтея и Тива.
Освен това, малките луни подсказват къде точно Йо е започнала да им влияе – тя е била малко по-близо до Юпитер, отколкото е сега.
Както обясняват учените, именно това издава размера на планетата по това време, който е бил 2–2,5 пъти по-впечатляващ: ако газовият гигант беше по-малък, Йо щеше да прелети много по-близо до него и щеше да „бутне“ Амалтея и Теба много по-силно.
Заслужава да се отбележи, че масата на Юпитер е била същата, каквато е сега, тоест с течение на времето той не е станал „по-лек“, а само се е свил в процеса на охлаждане: началната му температура е била около +1200 градуса по Целзий спрямо сегашните -150.
