Нови изследвания и компютърни модели потвърждават, че Вселената може да се върти.
Учените, използвайки наблюдения и симулации, успяха да свържат това предположение с една от основните мистерии на съвременната космология – така нареченото „напрежение на Хъбъл“.
Още през февруари 2025 г. наблюдения, направени с помощта на телескопа James Webb, разкриха рязък дисбаланс в посоките на въртене на галактиките в ранната Вселена, съобщава Channel 24.
Ако Вселената не се е въртяла, тогава посоките на въртене на галактиките трябва да са статистически равномерно разпределени.
Но се оказва, че около 75% от галактиките се въртят в едната посока, а само 25% в другата. Млечният път, между другото, принадлежи към това малцинство с „грешна“ посока на въртене.
Това отклонение може да означава, че дори преди образуването на звезди и галактики, материята във Вселената вече се е въртяла. И то с изключително висока скорост.
Това първоначално въртене може да е дало тласък за по-нататъшното формиране на въртящи се структури.
Въпреки това, за 13,8 милиарда години съществуване, Вселената все още не е успяла да направи дори един пълен оорот – това може да отнеме трилиони години.
Учените все още не са създали пълен модел на въртящата се Вселена – това е планирано за следващите етапи на изследване. Но са направили модел как точно хипотетичното въртене на Вселената може да повлияе на константата на Хъбъл.
Константата на Хъбъл е величина, която описва скоростта на разширяване на Вселената.
Тази цифра е източник на значителни спорове сред астрофизиците в продължение на много години поради несъответствия в нейните измервания в ранната и съвременната Вселена.
Несъответствието е един от най-големите проблеми в космологията – „напрежението на Хъбъл“.
Моделът, който отчита въртенето обяснява защо скоростта на разширяване на Вселената през първите милиони години след Големия взрив е била малко по-ниска от тази, която се наблюдава днес.
В същото време моделът на въртяща се Вселена не противоречи на други космологични представи за нейното развитие.
