Използвайки космическата обсерватория James Webb, астрономи наблюдаваха 263 спирални галактики в ранната Вселена и установиха, че повечето от тях се въртят в една и съща посока.
Откритието противоречи на общоприетите представи за структурата и еволюцията на Вселената.
Смята се, че броят на галактиките във Вселената, въртящи се в различни посоки, е приблизително еднакъв.
Например, повечето известни спирални галактики са „усукани“ около централно ядро. А скоростта на въртене на звездите и газа в тях до голяма степен се обяснява с тъмната материя. Гравитацията на последната предпазва периферните региони от „отлитане“.
От Земята може да изглежда, че галактиките се въртят по или обратно на часовниковата стрелка.
В същото време астрономите многократно са наблюдавали „изкривяване“ в броя на галактиките, въртящи се „покрай“ или „срещу“ посоката на въртене на Млечния път.
Наблюденията, получени с помощта на космическия телескоп Hubblе и наземните проучвания (SDSS и DES) показват нарастващ „дисбаланс“ във въртенето на галактиките в ранната Вселена.
Като част от програмата JADES (JWST Advanced Deep Extragalactic Survey), Лиор Шамир от Университета на Канзас, САЩ, анализира изображения на галактики в една област на небето и определя посоката на „усукване“ на спиралните им ръкави.
Резултатите са неочаквани: от 263 галактики, открити в ранната Вселена (т.е. на много големи разстояния) в едно от полетата на JADES, 158 се въртят в посока „срещу“ Млечния път, и само 105 се въртят в същата посока.
„Аномалията“ се оказва толкова голяма, че може да се забележи веднага като се погледнат снимките.
Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Шамир излага няколко хипотези, за да обясни наблюдаваното „изкривяване“ във въртенето на галактиките: нехомогенната структура на ранната Вселена; „оптична измама“ (когато галактики, които се въртят „срещу“ въртенето на Млечния път, изглеждат малко по-ярки); неизвестни характеристики, които влияят върху наблюдаваната картина.
Потвърждаването на аномалията може да доведе до преосмисляне на проблема с несъответствията между константата на Hubble и откритите преди това „възрастни“ галактики в младата Вселена.
