Учен от Харвард твърди, че една математическа формула всъщност доказва съществуването на Бог.
Астрофизикът и космически инженер д-р Уили Суун наскоро разкри как предсказанието за антиматерията от 1928 г. предполага, че Вселената е имала преднамерен замисъл, пише Business Today.
В своята статия д-р Суун се позовава на „аргумента за фина настройка“, който предполага, че физическите закони и условия на Вселената са идеални за съществуването на живот.
Той също така каза, че е много малко вероятно това да се е случило случайно.
Антиматерията и материята са се образували заедно след Големия взрив, но във Вселената има по-малко антиматерия.
Антиматерията има обратен заряд на материята, така че ако бяха еднакви, те биха се неутрализирали взаимно.
По този начин асиметрията между материята и антиматерията във Вселената се тълкува като индикация не за случайност, а за преднамерено създаване.
Според д-р Суун във физиката и математиката има неща, които нямат връзка с реалния свят, но въпреки това се оказват верни.
Например, уравнението на професора от Кеймбридж Пол Дирак, което нарушава всички известни закони на физиката. Дирак се смята за „баща на антиматерията“, тъй като той случайно открива съществуването ѝ, преди да бъде действително потвърдено през 1932 г.
В работата си професор Дирак се фокусира върху решаването на въпроса защо някои частици могат да се движат по-бързо от скоростта на светлината. Учените имаха уравнения за бавно движещи се електрони, но субатомните частици оставаха загадка.
В резултат на това професорът комбинира известното уравнение на Алберт Айнщайн E=mc с уравнението на Шрьодингер от квантовата механика: първото установява, че нищо с маса не може да се движи със скоростта на светлината, докато второто предсказва вероятността дадена частица да бъде на определено място в определен момент.
Първоначалното решение не проработило, затова професор Дирак добавя допълнителен тип електрон с отрицателна енергия. Резултатът озадачава научната общност, внасяки нова доза мистериозност, тъй като никой не е знаел какво представлява или каква е целта му. В същото време отрицателно зареденият електрон прави решението толкова просто и елегантно, че Дирак осъзна, че е правилно.
По-малко от десетилетие по-късно учените наблюдават космически лъчи в горните слоеве на атмосферата и откриват първите частици антиматерия, потвърждавайки хипотезата на Дирак.
Всъщност неговото откритие води до ново направление на физиката, известно също като квантова теория на полето, което съчетава теорията на полето и принципа на относителността с идеите, залегнали в квантовата механика.
Още през 1963 г. професор Дирак описва Бог като „математик от много висок клас“.
Той вярва, че една от основните характеристики на природата е, че основните закони са описани от гледна точка на математическа теория с голяма красота и сила, изискваща доста високо ниво на математика, за да се разбере.
Някой може да попита: защо природата е проектирана по този начин?
Това, което знаем днес, показва, че природата не е такава. От друга страна, ситуацията вероятно може да се опише като „Бог е много напреднал математик и Той използва много напреднала математика при конструирането на Вселената“.
Струва си да се отбележи, че много експерти по-рано вярваха, че са открили доказателства за съществуването на Бог във Вселената, например Ричард Суинбърн и Робин Колинс създадоха аргумента за фина настройка.
Суинбърн и Колинс твърдят, че ако нещата бяха различни, Вселената щеше да се разшири твърде бързо или да се срине твърде рано, за да възникне живот.
