През 2005 г. бяха установени струи водна пара, идващи от пукнатини в повърхността на спътника на Сатурн – Енцелад.
Тогава се заговори за наличието на подземен океан от течна вода, скрит под дебелия лед на повърхността.
И Енцелад изведнъж стана популярен.
Защото наличието на гейзери, състоящи се от водна пара и лед в този леден свят, дава надежда, че той може да бъде обитаем.
Тоест животът, какъвто го познаваме, може да е възникнал в дълбините на Енцелад.
Смяташе се, че водата в гейзерите идва от океана, но сега учените установиха, че това най-вероятно не е така.
Изследването, публикувано в Geophysical Research Letters, поставя под съмнение наличието на подземен океан, пише Space.
Учените решиха да разберат как точно се образуват струите водна пара, излизащи от пукнатини на ледената повърхност на Енцелад.
Изследването им показало, че струите не са свързани с подземен океан, който може дори да не съществува на луната на Сатурн.
Водата в гейзерите вероятно произхожда от разтопен повърхностен лед.
Учените казват, че би било трудно водните струи да „избягат“ от подземния океан, тъй като пукнатините на повърхността на Енцелад вероятно не са много дълбоки.
Но дори това да е така, не е ясно как водата от дълбините може да се издигне през тези пукнатини и да достигне Космоса.
Авторите на изследването казват, че източникът на водата на гейзерите не е непременно океанът, а по-скоро слой разтопен лед в дебелата ледена обвивка.
В този случай водните пари и ледът от пукнатини могат лесно да излязат на повърхността.
Проучването показва, че солта в един слой от ледената покривка на Енцелад понижава точката на топене на леда и му пречи да стане твърд.
Следователно ледът там може да е мек, като каша. В комбинация с топлината, генерирана от триенето между повърхностите, това създава хлъзгава смес. Което пък е почти течен източник на струи водна пара.
Учените смятат, че съотношението на газовете в гейзерите, открити преди 20 години от „Касини“, особено на водорода, може да се обясни с частичното топене на клатрати (кристални структури).
Поради летливостта на водорода, частичното топене на леда може да позволи на част от него да излезе, но той ще задържи въглероден диоксид и метан. Това води до по-високото съотношение на водород, наблюдавано в струите.
Докато ледът тече, замръзва и претърпява тектонични промени, соленият лед и клатратите допълват разтопения леден слой. И по този начин поддържат състава на гейзерите.
Тази, подобно на други теории, изисква потвърждение чрез близки наблюдения на луната на Сатурн.
Така че засега Енцелад остава потенциално обитаем свят, където може да съществува подземен океан и дори извънземен
живот.
