От повече от пет хиляди екзопланети, които вече са открити в Космоса, повечето са изключително близо до своите звезди и са много по-масивни от Земята.
Факт е, че такива светове се забелязват най-лесно: основният начин за намирането им е така нареченият транзитен метод.
Когато една планета, особено много голяма и близка, преминава през диска на своята звезда, светлината на звездата леко отслабва. Това се случва на редовни интервали и така астрономите разбират, че звездата не е сама.
Според изчисленията планетите не могат да се образуват на твърде малки разстояния от звездите. Това означава, че те са доведени там чрез гравитационно взаимодействие с други планети.
За целта те трябва да са в системата, тоест, за да се разбере ситуацията, те трябва да бъдат засечени.
Ето защо звездната система K2-360 (EPIC 201595106), намираща се на 764 светлинни години от Земята, представлява интерес.
Масата ѝ е почти същата като на Слънцето. Близо до нея се наблюдават две планети: и двете са многократно по-близо, отколкото Меркурий до Слънцето (между нашето светило и първата планета има около 58 милиона километра).
Планетата K2-360 с се намира на 13,5 милиона километра от своето слънце, а K2-360 b се намира на три милиона километра.
По-отдалеченият обект обикаля около звездата за по-малко от 10 земни дни.
Най-близката „година“ продължава само 21 часа. Отличава се и със съотношението на размер и маса: с радиус от една и половина Земи, „тежи“ почти осем Земи. Това дава плътност от приблизително 11 грама на кубичен сантиметър, което е сравнимо с тази на оловото.
Според планетарни учени, K2-360 b може да се състои наполовина от желязо и наполовина от други елементи.
Наскоро системата K2-360 беше изследвана от международен екип от изследователи, ръководени от специалисти от Центъра по астробиология на Националния институт по природни науки NINS (Япония).
Както пише в статията за Scientific Reports, плътната структура на K2-360 b предполага, че това не е съвсем планета, а само това, което е останало от нея – „голо“ твърдо вътрешно ядро, лишено от всякакви външни обвивки.
Смята се, че цялата планета е била 9-11 пъти по-тежка от Земята, т.е. принадлежи към категорията на субнептуните: масата на Нептун е 17 пъти по-голяма от нашата планета.
Този сценарий подкрепя наличието на втора планета, която тежи приблизително колкото 15 Земи. Размерът ѝ обаче не е установен, тъй като тази планета не преминава през диска на звездата.
Във всеки случай именно тази втора планета, както предполагат изследователите, е „тласнала” някогашния субнептун към сигурна смърт.
