Cygnus OB2 е една от най-масивните и ярки OB асоциации, известни на науката. Именно там авторите на ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal, откриха така наречените опасни зони – зони в близост до масивни млади звезди, чието излъчване пречи на формирането на планети и дори го прави невъзможно.
Екип от астрономи, ръководен от Марио Гуарчело от Националния институт по астрофизика (Италия), стига до това заключение, след като анализира дългосрочни данни от наблюдения, получени с помощта на рентгеновата обсерватория Chandra и изведения от експлоатация инфрачервен телескоп Spitzer.
Тъй като наблюдаваната звездна асоциация включва звезди със и без протопланетни дискове, изследователите проучват тяхното пространствено разпределение. И установяват, че радиацията от масивни звезди (и интензивното ултравиолетово лъчение от по-малките звезди) значително ускорява разрушаването на протопланетните дискове.
След това, чрез комбиниране на данни от наблюдения, астрономите създават подробна мозайка на региона.
Този подход позволява на експертите да намерят млади звезди и региони с интензивно излъчване в клъстера и да стигнат до заключението, че високоенергийното излъчване на масивни млади звезди води до бързо изпаряване на протопланетните дискове в близките звезди. И по този начин пречи на формирането на планети и дори предотвратяването му.
Учените откриват също, че в райони с по-малко масивни звезди (и следователно по-ниски нива на високоенергийна радиация), приблизително 40 процента от младите звезди имат протопланетни дискове.
Въпреки това, в региони с по-интензивна радиация и по-висока плътност на звездите, този дял спада до 18 процента.
В същото време в най-гъсто населените райони броят на звездите с протопланетни дискове е спаднал до един процент.
Образуването на звезди в Млечния път се случва в различни среди и значителна част от светилата се формират в клъстери, където присъстват масивни звезди от тип O и B.
Докато условията за формиране на планетарни системи са благоприятни в по-тихите региони на нашата Галактика, регионите в близост до масивни звезди се оказват „опасни зони“, където вероятността от формиране на планети е значително намалена.
Резултатите от новото изследване помагат да се идентифицират механизмите, които влияят върху еволюцията на протопланетните дискове и са важни за разбирането на цялостната картина на формирането на планети и звезди.
По-нататъшните наблюдения, според авторите на научната работа, ще позволят да се изясни кои процеси доминират в различните среди и как те взаимодействат помежду си.
