Мистериозните кратери, появяващи се в Сибир, бяха забелязани за първи път от учени през 2014 г., когато се натъкнаха на дупка на полуостров Ямал.
Диаметърът ѝ бил около 30 метра, а дълбочината достигала повече от 50 метра. Но никой не знаел как и защо се е образувала, пише Science Alert.
Изследователите забелязват, че кратерът е заобиколен от емисии, което подсказва експлозивния му произход.
Оттогава изминаха 10 години и през това време на повърхността на полуостровите Ямал и Гидан се появиха още много подобни дупки. За щастие, учените успяха да хвърлят светлина върху техния произход.
Според инженер-химика Ана Моргадо от университета в Кеймбридж, огромните количества метан, отделени от кратерите, вероятно биха могли да окажат голямо влияние върху глобалното затопляне на планетата.
Изследователите отбелязват, че има много специфични условия, които позволяват да се стигне до това явление.
Международен екип от изследователи от Испания и Обединеното кралство откри, че това не е прост случай на отделяне на газ от топящата се вечна замръзналост, която се разширява и кипи, заради по-високи температури. Да, това се случва, но има и нещо друго.
Според геофизика Джулиан Картрайт от Испанския национален съвет за научни изследвания има, само два начина да се предизвика такава експлозия: химическа реакция или физически източник.
Изследователите не са открили продукти на горене, които биха доказали химическа реакция, затова са стигнали до заключението, че има някакъв вид физически източник.
Авторите на изследването казват, че вероятно става въпрос за осмоза – способността на течността да се движи по такъв начин, че да изравни концентрациите на веществата, разтворени в нея.
Или с други думи – със затоплянето на вечната замръзналост повърхностният слой на почвата, кипящ от всички жизнени процеси, се размразява и разширява надолу, докато прясната стопена вода се просмуква през вечната замръзналост. Обикновено това колебание се случва на плитко, но поради изменението на климата е вероятно да проникне по-дълбоко в земята.
В този случай, казва екипът, колебанието достига слой от солена вода, известен като криопег, който обикновено избягва замръзване поради своята соленост и натиск отгоре.
Обикновено този слой от солена вода се наслагва внимателно върху слой от метанови хидрати, поддържан от високото налягане и ниската температура, създадени от криопег.
Въпреки това, когато стопената вода нахлуе, криопегът с ниско налягане и високо съдържание на сол не само я абсорбира, докато тече от повърхността, но също така действа като един вид помпа чрез осмоза.
Докато тази подземна шахта расте, налягането създава пукнатини във вечната замръзналост отгоре. Сега, когато стабилното убежище на метановите хидрати е разкъсано, те се освобождават като газ, изригвайки във физическа експлозия.
