Земята продължава да бъде единственото известно на човека място във Вселената, където има живот.
Въз основа на това най-подходящите кандидати за съществуването на други обитаеми светове изглеждат планети, които най-много приличат на Земята.
Нова статия обаче оспорва тази гледна точка. Авторите на изследването предполагат, че определени организми могат да оцелеят в Космоса и дори да създадат изкуствена среда за микроорганизма, за да създадат цяла колония.
Единственото условие е наблизо да има звезда.
Търсенето на живот в други части на Вселената се основава на това какви условия за възникване на живи организми са се развили конкретно в земните условия.
Това са гравитация, плътна атмосфера, течна вода, слънчева светлина, минерали, както и кислород и въглерод, които са градивните елементи на организмите.
В статия, която скоро ще бъде публикувана в списание Astrobiology, изследователи решават да тръгнат по обратния път. И предполагат, че някои живи организми в Космоса могат да създадат среда, която да им позволи да процъфтяват без планета.
Като аргумент в полза на подобна хипотеза учените цитират Международната космическа станция. Там астронавтите живеят шест месеца или повече като част от дългосрочни експедиции.
Но хората на МКС се нуждаят от ресурсите на Земята, които редовно се доставят на борда на пилотирани и товарни космически кораби. Друго нещо са най-простите организми, които биха могли да оцелеят без помощта на Земята.
Както подчертават учените, известен е поне един организъм, който може да оцелее във вакуума на Космоса – тардигради, известни още като водни мечки. Това са водни животни с почти микроскопични размери. Приличат на малки плюшени мечета – имат четири чифта крака, пухкаво сегментирано тяло и сплескана глава.
Но за разлика от истинските мечки, в допълнение към вакуума на Космоса, те могат да понасят високи нива на радиация, резки температурни промени и продължителна дехидратация.
За да оцелеят в Космоса, организмите трябва да поддържат вътрешно налягане във вакуум – например с помощта на мембрана или черупка. Те също така трябва да са с температура, подходяща за поддържане на течна вода.
На Земята това се осигурява от парниковия ефект, но има организми, които могат сами да регулират вътрешната си температура.
Сахарската сребърна мравка, Cataglyphis bombycina, може да създаде нещо като парников ефект без атмосфера. Регулирайки температурата си чрез промяна на дължините на вълните на светлината, която абсорбира и отразява.
Авторите на изследването обаче признават, че за появата на живот първоначално е необходимо определено небесно тяло. Нито един организъм не може да се генерира спонтанно във вакуум.
Не е задължително обаче това небесно тяло да е планета от земен тип.
Люлката на живота може да бъде астероид, чиято почва е богата на въглерод и кислород.
Микроорганизмите, появили се на такъв астероид, на теория биха могли да използват неговите ресурси, за да образуват затворена система за рециклиране на елементи от обитаема среда. Така те ще могат да си осигурят ресурси в дългосрочен план.
Освен това наблизо трябва да има звезда, която осигурява енергия за съществуването на живот.
Взети заедно, всички тези фактори, според учените, ще доведат до образуването на колония от микроорганизми, които реално ще могат да се носят почти свободно в Космоса.
Такава структура, според авторите, може да достигне 100 метра в диаметър. А около нея ще има солидна прозрачна обвивка – именно тя ще осигури вътрешно налягане и температура на течната вода.
Изследователите са убедени, че откритията им ще бъдат полезни за проектирането на изкуствени екосистеми в Космоса.
