„Момичето с перлената обица“ е световноизвестна картина от XVII век, дело на нидерландския художник Йоханес Вермеер ван Делфт.

Едно от най-великите произведения на изкуството се намира в Кралската галерия „Маурицхойс“, малък художествен музей в Хага, Нидерландия.

Музеят е възложил на невролози да измерят мозъчната активност на хората, които гледат тази и други картини.

Проучването установило, че зрителите изпитват специален неврологичен феномен, наречен „постоянна примка на вниманието“. Според учените, тя е уникална за „Момичето с перлената обица“.

Погледът на зрителя автоматично е привлечен първо към окото на момичето, след това към устните, към перлата и отново към окото – а после цикълът се повтаря.

В резултат на това човек гледа картината по-дълго време, отколкото други картини. Прекунеусът, онази част от мозъка, отговорна за съзнанието и личната идентичност, претърпява най-голяма стимулация, докато човек гледа картина.

Проучването е първото по рода си, при което са използвани ЕЕГ и ЯМР сканиране на мозъка за проследяване на реакциите към произведения на изкуството.

Учените също сравняват реакцията, когато човек гледа оригиналната картина и репродукцията. Оказва се, че при гледане на оригиналната картина реакцията на мозъка е 10 пъти по-силна.

В творбите си Вермеер често фокусира вниманието върху едно нещо, карайки околните детайли да станат по-замъглени. В картината „Момиче с перлена обица“ има три такива акцента (очи, уста и перла), което я отличава от останалите творби на холандския художник.

Учените отбелязват, че би било интересно да се проведат подобни изследвания с други картини, по-специално с Мона Лиза на Леонардо да Винчи, съобщава AFP.