Екип от учени от университета на Юта, университета Йейл и университета Станфорд разкриха уникалността на галактиката Млечен път чрез изследване на нейните спътници.
Резултатите от изследването са публикувани на сървъра на arXiv.
Луните са по-малки галактики, които обикалят около по-масивна галактика-домакин под нейното гравитационно привличане. Млечният път също е заобиколен от няколко луни, най-видните от които са Големият и Малкият Магеланов облак.
Астрономическото изследване на SAGA успя да картографира тези по-малки галактики около други галактики-домакини, като им помогна да ги сравнят със системата на Млечния път.
За да проведат изследването, учените измерват червените отмествания на около 46 000 галактики, за да идентифицират сателитите сред тях.
Този метод позволява да бъдат идентифицирани 378 сателитни галактики в 101 системи, подобни на Млечния път. Разликите в броя на спътниците показват, че Млечният път има по-малко спътници в сравнение с повечето подобни системи, което се дължи на скорошното придобиване на масивни спътници като Големия Магеланов облак.
Доказано е също, че системите с големи спътници обикновено имат по-голям брой сателитни галактики. Това не е случаят с Млечния път, което може да се дължи на факта, че нашите спътници са добавени сравнително наскоро по астрономически стандарти.
Учените също предполагат, че взаимодействието между галактиката-домакин и нейните спътници играе
важна роля в еволюцията на системите.
Второто проучване установило, че сателитните галактики, които са по-близо до тяхната галактика-домакин, е по-вероятно да спрат да образуват звезди.
Този факт подкрепя хипотезата, че околната среда влияе върху еволюцията на малките галактики, ограничавайки способността им да образуват нови звезди.
Резултатите разширяват разбирането за взаимодействията в галактическите системи и също така предоставят на астрономическата общност ценни данни за хиляди галактики, които могат да бъдат използвани в бъдещи изследвания за изучаване на еволюцията на галактиките и космическите структури.
