Някои потенциално обитаеми планети са обърнати винаги само към едната страна на своята звезда, коментират учени. Тоест в едното полукълбо винаги цари вечна нощ, а в другото – вечен ден.
Както показват изследванията на живи организми на Земята, които живеят на места, лишени от слънчева светлина, това не е проблем за тяхното съществуване.
Те дават представа как може да изглежда извънземният живот без циркаден ритъм, твърди Мари Коен от Open University, Великобритания, пише Phys.
Само в нашата галактика Млечен път, която съдържа между 100 и 400 милиарда звезди, има милиарди потенциално обитаеми планети.
Факт е, че 70% от звездите са червени джуджета. Изследванията показват, че приблизително 40% от тези звезди имат поне една планета, която обикаля в обитаемата зона на своята звезда. Това означава, че на повърхността на такава планета може да има течна вода.
Скалистите планети, подобни на Земята, които обикалят около червените джуджета, са различни от нашия свят.
Тъй като такива звезди са по-хладни от Слънцето, планетите са по-близо до тях, което означава, че гравитационното влияние на звездата е по-силно. Това означава, че повечето потенциално обитаеми планети, както смятат учените, винаги са обърнати само с едната страна към своята звезда. Тоест, те са същите като Луната, която има обратна страна.
На тези планети, за разлика от Земята, нямат нито дни, нито нощи, нито сезони.
Животът на Земята има циркадни ритми, настроени към цикъла на деня и нощта. Циркадният ритъм влияе върху биохимията, телесната температура, клетъчната регенерация, поведението…
Много форми на живот на Земята, които живеят без слънчева светлина, имат биоритми, синхронизирани със стимули, различни от светлината.
Някои имат вътрешни циркадни часовници, настроени към дневни и сезонни цикли. Това се отнася за промените в температурата, влажността и химическия състав на околната среда.
Последните изследвания показват, че на някои скалисти планети, които са близо до червените джуджета, може да имат цикли, които променят дните и сезоните, споделя Мари Коен.
Симулациите показват, че контрастът между дневната и нощната страна на планетата вероятно създава бързи вятърни струи и атмосферни вълни. Ако на планетата има вода, тогава има вероятност от дневната страна да се образуват гъсти облаци, пълни със светкавици.
Взаимодействията между ветровете, атмосферните вълни и облаците могат да променят климата между различните състояния и да причинят редовни цикли на температура и влажност.
Продължителността на тези цикли ще варира в зависимост от планетата от десетки до стотици земни дни, но те няма да са свързани с нейния период на въртене. Докато звездата остава неподвижна в небето на тези планети, околната среда ще се променя.
Може би животът на такива планети има биоритми, които са синхронизирани с тези цикли.
Може би еволюцията е намерила по-странно решение. Например, потенциални извънземни, които живеят на дневната страна на планетата, се преместват в „нощната“ половина, за да спят и да се възстановят. Може би.
