Дълго време се смяташе, че всички бели акули принадлежат към един световен вид, но се оказва, че това не е така.
Учените са изследвали различни групи бели акули, живеещи в Северния Атлантически океан, както и в Северния и Южния Тихи океан и Индийския океан.
Оказа се, че генетиката на тези морски хищници е различна. Резултатите от изследването са публикувани в списание Current Biology, пише ScienceAlert.
Авторите на изследването са направили генетичен анализ на 89 бели акули от различни части на световния океан.
Учените предполагат, че белите акули са станали генетично различни преди около 200 хиляди години, когато са били разделени от физически бариери.
Когато групи живи същества от един и същи вид са физически разделени в продължение на много поколения, всяка група развива уникален генетичен профил.
В резултат на това може да се стигне до разделянето на един вид на няколко вида.
Учените смятат, че различните гени в три групи бели акули могат да доведат до по-сериозни проблеми, отколкото се смяташе.
Ако една група морски хищници намали числеността си, това ще доведе до намаляване на общото разнообразие на вида.
Резултатите от проучването показват, че всяка група бели акули разчита на по-малко себеподобни за възпроизвеждане от очакваното.
Според изследователите, дълго време се смяташе, че изчезването на белите акули в един регион ще бъде компенсирано от движението и чифтосването на морски хищници от други региони. Но резултатите показват, че това е малко вероятно.
Въпреки статута си на най-големия хищник в океана, белите акули са изправени пред безброй заплахи, които могат да доведат до тяхното изчезване.
Не на последно място, тези заплахи са провокирани от хората.
Глобалният брой на белите акули е намалял почти наполовина през последните 50 години. Те играят критична роля за поддържането на здравето и разнообразието на морските екосистеми, казват учените.
