Учени от университета в Констанц, Германия, идентифицираха същество с най-дългия геном на Земята.
Това е двойнодишаща риба, чиято еволюция сякаш е спряла преди стотици милиони години.
Двойнодишащите риби са клас сладководни гръбначни животни. Те могат да дишат както на повърхността, така и под водата, а перките им приличат на примитивни крайници.
Смята се, че споделят общ прародител с всички четириноги гръбначни животни (тетраподи).
Анализът на генома на такава риба може да предостави важни данни за това как нашите предци са излезли от водата на сушата.
Германски учени са секвенирали генома на южноамериканската двойнодишаща риба Lepidosiren paradoxa, най-голямата сред живите екземпляри.
Проучването установило, че ДНК на вида съдържа повече от 90 гигабази, или 90 милиарда бази.
Дължината на комплектите ДНК бази на Lepidosiren paradoxa е 30 пъти по-голяма от дължината на човешкия геном. Но в същото време учените са преброили само 20 хиляди последователности, кодиращи протеини.
Днес на Земята живеят три вида двойнодишащи риби: африканска, южноамериканска и австралийска. Те се считат за живи вкаменелости.
Анализът на това как са се променили през последните 390 милиона години може да разкрие на учените важни повратни точки в еволюцията на земния живот на нашата планета.
Причината за огромния размер на генома на Lepidosiren paradoxa е големият брой „скачащи гени“. Тези последователности могат да се копират и да се движат из генома. Те могат както да навредят на тялото, така и да причинят бързи генетични промени.
Учените предполагат, че „скачащите гени“ са изиграли важна роля в еволюцията на тетраподите. По този начин промените във функцията на крайниците, превръщайки се от перки в крака, са били свързани с промени в сигналния път на Shh – той контролира ембрионалното развитие, съобщава Nature.
